Тес Геритсън - Изборът

На вратата се почука, в кабинета влезе доктор Уетиг.

— Какво да правя с проклетите репортери? — раздразнено попита той.

— Налага се да подготвите изявление, Генерале. Сюзън Касейдо е на път, тя ще ви помогне да го направите. Дотогава никакви контакти с пресата!

Уетиг отривисто кимна с глава и закова тежък поглед в лицето на Аби.

— Мога ли да видя съдържанието на куфарчето ви, доктор Диматео?

— Защо?

— Знаете защо. Нямате право на проучванията, които сте извършила. Данните за въпросните пациенти са конфиденциални. Заповядвам ви да ми предадете всичките си записки!

Аби не беше в състояние да реагира.

— Мисля, че едно обвинение в кражба няма да помогне на положението ви! — сухо добави Уетиг.

— В кражба?

— Само по този начин мога да квалифицирам информацията, която сте получила чрез измама от болничната архива! Затова настоявам да получа това куфарче. Веднага!

Аби безмълвно му го подаде. Генерала щракна ключалките, разрови бумагите и измъкна бележника със записките й. Тя безсилно сведе глава. Отново я бяха победили. Отново я бяха изненадали с превантивен удар. Би трябвало да прояви повече предпазливост и да не идва тук с всичките данни, които беше събрала. Но забрави за това, мислейки единствено как да се оправдае пред Уетиг…

Генерала затвори куфарчето и го тикна обратно в ръцете й.

— Това ли е всичко? — остро попита той.

Тя безсилно кимна.

Уетиг продължително я изгледа, после поклати глава.

— От вас щеше да излезе добър хирург, Диматео — процеди той. — За съжаление трябва да ви посъветвам да потърсите помощ… Препоръчвам ви пълен психиатричен преглед. Междувременно, считано от днес, можете да се чувствате свободна от учебната програма на тази болница! — После, за огромна изненада на Аби, в гласа му се промъкна нотка на съчувствие: — Много съжалявам, Диматео!

Детектив Лундкуист беше русокос хубавец, истински тевтонец, който вече втори час крачеше напред-назад из тясната стаичка за разпити и я засипваше с въпроси. Ако това беше тактика за сплашване, тя действаше успешно. В малкото градче на щата Мейн, в което беше израснала Аби, ченгетата бяха весели и усмихнати, поздравяваха учтиво от колите си, канеха ги в официалните журита при раздаването на абитуриентските дипломи. Не бяха хора, от които да се страхуваш…

Но Лундкуист определено й вдъхваше страх. Това чувство я обзе в момента, в който русокосият гигант се появи в стаята за разпити и постави магнетофон на масата. А следващите му действия само го усилиха: измъкна някаква картичка от горния джоб на ризата си и започна да й чете правата, сякаш беше забравил, че тя сама дойде в полицията и пожела да говори с детектив Кацка. Но вместо ченгето с умните очи в стаичката се появи този тевтонец, който вече два часа изстрелваше въпроси с враждебността на офицер, който е арестувал престъпник.

Вратата се отвори и на прага най-сетне се изправи Кацка. Зърнала познатото лице, Аби изпусна дълбока въздишка на облекчение, след което отново изтръпна. Кацка се държеше неутрално, в очите му нямаше дори следа от симпатия. Настани се на масата срещу нея и с равен глас каза:

— Разбрах, че сте отказала услугите на адвокат. Може би сега ще промените решението си…

— Арестувана ли съм? — попита Аби.

— В момента не…

— В такъв случай мога да си тръгна когато пожелая, така ли?

Кацка се поколеба и погледна към Лундкуист, който само сви рамене.

— Това е предварителен разпит, нищо повече — обяви той.

— А според вас имам ли нужда от адвокат, детектив?

Кацка отново се поколеба.

— Това ще решите вие, доктор Диматео…

— Вижте, аз дойдох тук по своя воля. Сторих го, защото исках да разговарям с вас. Исках да ви разкажа какво се е случило. По своя воля отговарях на въпросите на този човек тук. Но ако възнамерявате да ме арестувате, аз действително ще поискам адвокат. Но веднага ще добавя, че това не бива да се тълкува като признак за вина… — Очите й се заковаха в лицето на Кацка. — Засега нямам нужда от юридическа помощ!

Лундкуист и Кацка отново размениха неразбираеми за Аби погледи, после русокосият гигант кимна с глава и се насочи към ъгъла.

— Твоя е, Охлюв — промърмори той.

Кацка се намести на стола, а Аби му хвърли един ироничен поглед и рече:

— Предполагам, че ще повторите въпросите на онзи човек…

— Действително пропуснах началото — кимна Кацка. После кимна към огледалото на далечната стена и добави: — Но мисля, че вече зная по-голямата част от отговорите ви…