Тес Геритсън - Изборът

Аби въздъхна и отново огледа паркинга.

— Страхувам се, че е точно така…

— Трябват ни още имена — тръсна глава Вивиан. — Както на реципиенти, така и на нередовни донори…

— Информацията за донорите се съхранява в офиса на координаторката. Мога да се добера до нея само чрез кражба. Но пак няма гаранция, че ще попадна на нещо. Нали не си забравила, че документите относно донора на Нина Вос изчезнаха?

— Тогава трябва да търсим откъм страната на реципиента.

— Медицинските досиета?

Вивиан кимна.

— Ще направим списък на пациентите, които са получи органи. А след това ще проверим дали са били в списъците на чакащите…

— За тази цел ще ни е нужна помощ от БОНИ.

— Правилно. Но първо трябва да разполагаме с имената и датите.

— Аз ще се заема с това — кимна Аби.

— Бих ти помогнала, но няма да ме пуснат дори да припаря в „Бейсайд“ — въздъхна Вивиан. — За началниците там аз съм истински кошмар!

— Аз също…

Вивиан се усмихна, сякаш имаше повод да се гордее с този факт. Сгушена в дългото си палто, тя съвсем приличаше на дете. Един съюзник с доста крехка физика. Но погледът й вдъхваше доверие, за разлика от външния вид. Прям и безкомпромисен, това беше поглед на човек, който вижда всичко…

— Окей, Аби — въздъхна тя. — А сега ми кажи защо държиш да запазиш всичко това в тайна от Марк…

Аби потръпна, после тръсна глава.

— Защото мисля, че е замесен.

Отговорът излетя от устата й с учудваща лекота.

— Марк?!

Аби кимна и вдигна глава към мрачното небе.

— Иска да се махне от „Бейсайд“ — промълви тя. — Иска да предприеме далечно плаване, да избяга… Точно като Арън малко преди да умре…

— Според теб Марк е вземал подкупи, така ли?

— Преди няколко дни си купи нова лодка — въздъхна Аби. — Всъщност не лодка, а луксозна яхта…

— Е, какво толкова, той винаги е бил луд по яхтите…

— Но тази струва половин милион долара.

Вивиан замълча.

— Лошото е, че е платил в брой — прошепна с отчаяние Аби.

Архивата се съхраняваше в болничното приземие, редом с Патологичното отделение и моргата. Този отдел беше добре известен на всеки лекар в „Бейсайд“, тъй като именно тук се подписваха медицинските диагнози и заключения, диктуваха се обобщените основания за изписване на пациентите, издаваха се писмените нареждания за лабораторни изследвания. Помещението беше обзаведено с удобни столове и маси, а работното време беше удължено до девет вечерта, за да бъде удобно на лекарите от всички смени.

Когато Аби влезе там, часът беше шест следобед. Просторната зала беше полупразна, точно според очакванията й. По това време в болницата се раздаваше вечерята. На една от масите в дъното седеше лекарка от „Вътрешни болести“ с посивяло от умора лице и огромна купчина картони пред себе си.

Аби пристъпи към жената зад гишето и се усмихна с разтуптяно сърце.

— Здравейте. Аз събирам статистически данни за доктор Уетиг, който възнамерява да изнесе лекция за морбидността при сърдечните трансплантации. За тази цел ще ми трябва помощта на вашия компютър. Списък на всички сърдечни трансплантации за последните две години, с имената на пациентите и номерата на болничните им картони…

— За тази цел ми трябва писмено искане от отделението — отвърна служителката.

— Зная, но всички вече си тръгнаха. Утре ще попълня искането и ще ви го донеса. Много бих искала данните да бъдат готови до утре сутринта. Знаете го какъв е Генерала…

Служителката се засмя. Познаваше прекрасно характера на Генерала, чиято слава се носеше из всички болнични отделения. После седна пред компютъра и набра командата за търсене на данни. На екрана с едри букви се появи думата ДИАГНОЗА, под която момичето изписа СЪРДЕЧНИ ТРАНСПЛАНТАЦИИ и съответните години. После натисна бутона enter.

Екранът бавно започна да се изпълва с имена. Аби гледаше като омагьосана. Момичето натисна бутона print, секунди по-късно списъкът излезе от принтера и се озова в ръцете й.

В него фигурираха двадесет и девет имена. Последното от тях беше Нина Вос.

— Ще ми дадете ли картоните на първите десет? — попита Аби. — Бих искала да ги обработя още тази вечер…

Момичето изчезна зад високите стелажи и миг по-късно се появи, натоварено с обемисти папки.

— Първите две — обяви то. — Сега ще ви донеса и останалите…

Аби награби папките, притисна ги към гърдите си и ги понесе към близката маса. Пациентите с присадени сърца имаха огромна по обем документация и тези двамата не бяха изключение. Настани се на стола и отвори първата папка, която съдържаше обща информация.