Тес Геритсън - Изборът

Насочи се към входната врата, до която се издигаше обичайната купчинка следобедна поща. Основната й част се състоеше от професионални медицински списания, по един брой за всеки от двамата лекари в къщата. Наведе се да ги събере и ги понесе към кухнята. Настани се зад масата и започна да сортира. Негово, нейно… Негово, нейно… Неговия живот, нейния живот… Нито едно от изданията не заслужаваше по-продължителен поглед.

Часът беше четири. Довечера ще сготвя нещо вкусно, реши Аби. Ще подредя масата, ще сложа свещи и вино. И защо не? Сега беше свободна жена, една от хилядите домакини в квартала. Докато „Бейсайд“ решава бъдещето й на хирург, тя спокойно може да се занимава с романтични вечери и женски трикове. Ако ще изгуби кариерата си, поне да задържи мъжа, когото обича…

„По дяволите, Диматео! Май започваш да се отчайваш!“

Награби своята порция от кореспонденцията, отнесе я до кошчето за боклук и стъпи върху педала за отваряне на капака. Забеляза големия кафяв плик на дъното миг преди рекламните брошури да го засипят. Забеляза и думата яхта , изписана с едри печатни букви върху лицевата му част. Бръкна в кошчето, разбута някакви яйчени черупки и издърпа плика.

Адресът на подателя беше изписан в горната лява част:

„ЯХТКЛУБ «ИЗТОЧЕН ВЯТЪР»

ТЪРГОВСКИ ОТДЕЛ

МАРБЪЛХЕД МАРИНА“

Получателят беше Марк, но адресът не беше на къщата на улица Брюстър, а някаква пощенска кутия.

Отново спря очи върху името на изпращача: Търговски отдел, Яхтклуб „Източен вятър“.

Излезе от кухнята и тръгна към писалището на Марк в хола. Документите му бяха в най-долното чекмедже, което се оказа заключено. Но Аби знаеше къде е ключето и бръкна в чашата за моливи.

Папките съдържаха всички обичайни за едно домакинство документи — застрахователни полици, квитанции за изплатените вноски за къщата и колите. Върху корицата на една от тях пишеше „Яхта“, вътре бяха документите на „Гими Шелтър“. Но погледът й се спря на една нова папка, върху чието етикетче беше написано Х-48.

Отвори я. Вътре имаше договор за покупко-продажба с яхтклуб „Източен вятър“. Съкращението Х-48 обозначаваше вида и модела на яхтата: „Хинкли, дължина 48 фута“.

Отпусна се на близкия стол, стана й зле. „Значи си го пазил в тайна! Пред мен каза, че ще откажеш договора, след което си купил шибаната яхта! Парите наистина са си твои и този лист хартия го доказва от ясно по-ясно…“

Погледът й се плъзна към долната част на листа, където бяха изредени условията на договора.

Секунди по-късно вече беше навън.

— Пари срещу органи. Възможно ли е?

Доктор Иван Тарасоф престана да разбърква кафето си и хвърли кос поглед към Вивиан.

— Имаш ли доказателства?

— Още не. От вас искаме да разберем дали това е възможно и ако да, как се процедира…

Доктор Тарасоф се облегна назад, отпи глътка кафе и се замисли. Часът беше пет без четвърт. Стаята за почивка на хирурзите в „Масачузетс Дженерал“ беше спокойна. Само в съседната съблекалня се забелязваше известно движение. Излязъл от операционната едва преди двадесетина минути, Тарасоф все още беше с хирургическа маска на шията, а по ръцете му личаха следи от талк. Заковала поглед в лицето му, Аби отново се сети за дядо си. Същите топли сини очи и посребрена коса, същия тих и спокоен глас. „Глас, който излъчва авторитет, каза си тя. Глас, който не е нужно да бъде повишаван…“

— Е, слухове колкото щеш — рече с лека въздишка възрастният хирург. — Те тръгват в момента, в който някоя известна личност получи орган. Хората започват да се питат дали не става въпрос за покупко-продажба, но никога нищо не е било доказано…

— Вие лично какви слухове сте чул?

— Например, че човек може да си купи по-предно място в списъка на чакащите трансплантация — отвърна Тарасоф. — Но лично аз никога не съм ставал свидетел на подобно нещо.

— Аз обаче съм — каза Аби.

— Кога? — погледна я изненадано Тарасоф.

— Преди две седмици. Госпожа Виктор Вос. Беше трета в списъка, но въпреки това получи ново сърце. А двамата болни преди нея починаха…

— Националната система за органна трансплантация не би трябвало да допусне подобно нещо — поклати глава Тарасоф. — Нито пък БОНИ. И в двете институции е въведен строг ред…

— В БОНИ не знаеха нищо за това. Оказа се, че донорът изобщо не фигурира в техните списъци.

— Трудно ми е да го повярвам — поклати глава Тарасоф. — Откъде ще дойде органът, ако не от тях?

— Според нас Вос е платил на някого — отвърна Вивиан. — Донорът е останал извън системата, за да обслужи директно жена му…