Тес Геритсън - Изборът

Спомни си я съвсем ясно. Беше толкова красива!

Следобед морето стана гладко като стъкло, а небето придоби оловния цвят на водата. Изправен на палубата, Яков напразно се опитваше да открие линията на хоризонта. Сякаш бяха попаднали в гигантски сив аквариум. Чу готвача да казва, че времето се разваля и утре никой няма да поиска нещо повече от супа и комат хляб. Но днес морето беше спокойно, а във въздуха се усещаше тежкия метален вкус на приближаващ дъжд. Добре поне, че успя да вдигне Алексей от койката, за пръв път от началото на пътуването, и се зае да го развежда из кораба.

Най-напред му показа Ада. Така беше кръстил машинното отделение. Помотаха се малко из тъмното и оглушително шумно помещение, после Алексей се оплака, че му се гади от миризмата на нафта. Това момче имаше стомах на бебе — винаги повръщаше. Яков побърза да го заведе на мостика, но капитанът беше прекалено зает, за да разговаря с тях. Щурманът също не им обърна внимание и Яков бе лишен от възможността да демонстрира близостта си с най-важните хора на кораба.

Спуснаха се в кубрика, но готвачът беше в отвратително настроение и не им предложи дори коричка хляб. Беше зает да приготвя храната на пасажерите от кърмата — онези, които никой не беше виждал. Били много капризна двойка, оплака се той. Изисквали прекалено много. Постави бутилка вино и две чаши върху подноса на хидравличния асансьор, натисна един бутон и металната кабинка с подрънкване се понесе нагоре и назад, към кабините на кърмата. После побърза да се обърне към печката, върху която цвъртеше тиган, а от тенджерите излиташе пара. Вдигна капака на една от тях, помещението се изпълни с миризмата на разтопено масло и лук. Разбърка съдържанието на тенджерата с дървената лъжица и промърмори:

— Лукът се задушава бавно, защото само по този начин става сладък като мляко. За това трябва търпение, но в днешно време никой не го е грижа, всички искат храната им да бъде готова веднага… Тикаш я в микровълновата и хоп — готово! Все едно, че ядеш сурова кожа! — Върна капака на мястото му и се зае с тигана. Вътре се пържеха шест малки птички, не по-големи от детски юмрук.

— Никога не съм виждал по-малки пилета! — удиви се Алексей.

— Това са пъдпъдъци бе, глупчо! — засмя се готвачът.

— А защо ние никога не сме яли пъдпъдъци?

— Защото не живеете в кабините отзад — отвърна готвачът, подреди порозовелите птици върху широк поднос и ги поръси със ситно нарязан магданоз. После се отдръпна крачка назад и със задоволство огледа творението си. — Онези горе не могат да се оплачат — заключи той и тикна подноса в празната метална клетка, която вече бе успяла да се върне обратно.

— Гладен съм — обяви Яков.

— Ти вечно си гладен — усмихна се готвачът. — Отрежи си една филия. Хлябът е малко сух, но можеш да си го препечеш.

Момчетата започнаха да ровят из чекмеджетата за нож. Хлябът наистина беше сух и твърд като камък. Яков притисна самуна с чуканчето на лявата си ръка и ловко отряза две големи филии. Обърна се и ги понесе към тостера, който беше поставен до противоположната стена.

— Виж какво правиш! — извика готвачът и посочи с ръка към пода. — Всичко стана в трохи. Я ги съберете!

— Хайде, събери ги — обърна се дребното момче към Алексей.

— Ти ги пръсна, ти ще ги събереш — отвърна онзи.

— Аз правя препечени филийки.

— Аз пък не съм пръснал никакви трохи!

— Тогава ще ти изхвърля филията!

— Хей, я някой да събере тези трохи! — изрева готвачът.

Алексей бързо се отпусна на колене и започна да ги събира.

Яков пусна филията в процепа на тостера. От него изскочи някаква сива топчица и светкавично се стрелна към пода.

— Мишка! — изпищя Алексей.

Сивата топчица се завъртя около танцуващите му крака. Яков я подгони по посока на готвача, който грабна един капак и го запрати по нея. Мишката се стрелна обратно и се мушна в крачола на Алексей. Но той нададе такъв пронизителен вик на ужас, че тя стреснато скочи обратно на пода и се шмугна под някакъв шкаф.

От печката се издигна стълб задушлив пушек. Готвачът изруга и изтича да спре газта. Но лукът беше безнадеждно загорял и той се зае да го стърже от дъното на тигана.

— Мишка в кухнята ми, представяте ли си?! — простена той. — Ами това? Всичко отиде по дяволите и сега трябва да започвам отново! Гадна мишка!

— Беше вътре в тостера — каза Яков. Представи си как гадината драска из вътрешността на машинката и малко му се пригади.

— Сигурно го е напълнила с лайна! — промърмори готвачът. — Гадна мишка!