Тес Геритсън - Изборът

На този човек му е необходимо признание. Едно кратко и ясно признание на вината й. Аби огледа лицата на седналите около масата Пар, Сюзън Касейдо и старшата сестра. Пропусна единствено лицето на Марк. Не би могла да понесе съмнението в очите му, страхуваше се от него.

— Вече ви казах, че не знам нищо! — отсече тя. — Нямам представа как се е озовал в шкафчето ми този морфин. Нямам представа от какво е починала Мери Алън.

— Но преди две вечери именно вие сте подписала смъртния акт — възрази Пар.

— Пациентката е била открита от сестрите.

— Вие сте била дежурен лекар в отделението.

— Да, това е вярно.

— И цяла нощ сте била в болницата.

— Естествено, нали това е смисълът на дежурствата?

— Значи сте била тук в нощта, в която Мери Алън е починала от свръхдоза морфин — установи с тежък глас Пар. — А днес намираме в шкафчето ви това… — Шишенцето изтропа върху полираната повърхност на заседателната маса. — Една строго контролирана субстанция. Дори само фактът, че я откриваме във ваше притежание, представлява сериозно провинение.

— Току-що казахте, че Мери Алън е починала от свръхдоза морфин — втренчено го погледна Аби. — Откъде знаете това?

— От патологичните заключения. В кръвта на пациентката е открита изключително силна доза наркотик.

— Тя беше на терапевтична доза, предназначена за потискане на болките.

— Разполагам с рапорта на патологията, който получих тази сутрин — отвърна Пар. — Четири десети от милиграма на литър. А за фатална се счита доза от две десети…

— Мога ли да го видя? — попита Марк.

— Разбира се.

Марк прелисти заключението и вдигна глава:

— Какво е наложило това изследване? Пациентката е имала рак в терминална фаза…

— Да речем, че е било изискано със специална заповед. Това ви е достатъчно.

— Съвсем не ми е достатъчно! — повиши тон Марк. — Искам да зная много повече!

Пар погледна Сюзън Касейдо.

— Имахме причини да подозираме, че смъртта на пациентката не е настъпила по естествен начин — каза юристката.

— Какви причини?

— Това е извън тематиката на…

— Какви причини?

Сюзън напълни дробовете си с въздух, изпусна го и отвърна:

— Роднина на госпожа Алън поиска разследване. Получила анонимен сигнал, според който смъртта не е била естествена. Уведомихме за това доктор Уетиг, който заповяда да бъде извършена аутопсия.

Марк плъзна заключението по посока на Аби. В графата „нареждащ лекар“ се мъдреше усукан подпис, който несъмнено принадлежеше на Генерала. Вчера, в единадесет сутринта, той беше наредил количествен наркотичен скрининг. Осем часа след смъртта на Мери Алън.

— Нямам нищо общо с това! — заяви с категоричен тон Аби. — Не зная как е получила такава доза морфин. Може би сестрите са допуснали някаква грешка…

— Аз поемам цялата отговорност за своите подчинени — обади се старшата сестра. — Стриктно спазваме правилата за администрирането на наркотични и упойващи вещества и вие прекрасно го знаете. По тази причина отхвърлям всякакви съмнения за грешка на някоя от сестрите!

— С други думи пациентката е получила свръхдозата умишлено — изгледа я продължително Марк.

В стаята настъпи продължително мълчание, после Пар бавно кимна с глава:

— Да.

— Това е смешно! — избухна младият хирург. — Аз лично бях с Аби през онази нощ, в стаята на дежурните лекари!

— През цялата нощ? — вдигна вежди Сюзън.

— Да. Тя имаше рожден ден и… — Марк прочисти гърлото си и хвърли кос поглед към Аби. „И спахме заедно“, добави мислено тя. — И празнувахме… — довърши изречението си той.

— През цялото време сте били заедно? — пожела да узнае Пар.

Марк се поколеба. Всъщност, той не знае нищо, рече си Аби. Беше спал дълбоко, дори не помръдна, когато в три след полунощ я потърсиха да освидетелства смъртта на госпожа Алън, а в четири отново стана да включи системата на друг пациент. Очевидно се готвеше да излъже, за да я прикрие. Но номерът нямаше да мине, просто защото Марк нямаше представа какво е правила през онази нощ, докато Пар беше съвсем наясно. Президентът на болницата бе поискал подробен доклад от сестрите, разполагаше с всичките й писмени заповеди и разпореждания, по часове и минути.

— Марк действително беше в дежурната стая с мен — каза тя. — Но през повечето време спеше… — Хвърли му един кратък поглед. „По-добре да се придържаме към истината, казваше той. Това е единственият начин да се спася…“

— А вие, доктор Диматео? — попита Пар. — И вие ли бяхте в дежурната през цялото време?