Тес Геритсън - Изборът

Тя приключи с подготовката на пациента и вдигна глава. През летящата врата се появи Марк, току-що приключил с процеса на стерилизацията. Намъкна халата и ръкавиците, след което пристъпи към операционната маса.

Усмихна се на Аби и посегна към скалпела, но в същия миг зажужа интеркомът.

— Там ли е доктор Диматео? — разнесе се женски глас от репродуктора.

— Да, тук е — отвърна анестезиоложката.

— Може ли да напусне операционната?

— Операцията тъкмо започва, трябва да почакате…

Гласът замлъкна, но миг по-късно отново се появи:

— Господин Пар настоява доктор Диматео да се яви веднага при него.

— Кажете му, че оперираме! — ядосано се обади Марк.

— Той знае това, но настоява. Въпросът е спешен…

Марк се обърна към Аби и мрачно кимна с глава:

— Върви. Ще накарам някой от вътрешно отделение да ми асистира…

Аби се оттегли от масата и нервно смъкна халата си. Нещо се е случило. Пар не би я извадил от операционната, ако случаят не е спешен…

Бутна летящата врата и тръгна с бърза крачка по коридора. Сърцето блъскаше в гърлото й.

Джеръмая Пар я чакаше пред кабинета си. До него стояха двама души от болничната охрана, а зад тях надничаше лицето на старшата сестра.

— Елате с нас, доктор Диматео — сухо рече Пар.

Двамата пазачи закрачиха от двете страни на Аби, а шествието завършваше старшата сестра.

— Какво става? — попита Аби. — Къде отиваме?

— В съблекалнята.

— Не ви разбирам…

— Една рутинна проверка, докторе.

„В това няма нищо рутинно“, помисли си Аби. Притисната от двете страни, тя нямаше друг избор, освен да следва Пар по посока на женските съблекални. Старшата сестра ги изпревари и надникна вътре, след това направи знак на Пар.

— Вашето шкафче е номер 72, нали? — попита администраторът.

— Да.

— Бихте ли го отворили?

Аби улови катинарчето, завъртя една от цифрите, после се спря.

— Първо ми кажете за какво става въпрос! — твърдо изрече тя.

— Обикновена проверка.

— Мисля, че съм минала възрастта за подобни гимназиални трикове — тръсна глава тя. — Кажете ми какво търсите!

— Отворете, моля!

Очите й пробягаха по мрачните лица на мъжете от охраната. Няма как да спечеля, рече си с въздишка тя. Ако откажа да отворя, те ще си помислят, че крия нещо. Най-добрият начин да се излезе от тази налудничава ситуация е подчинението…

Довърши подреждането на числата, дръпна катинарчето и вратичката се отвори.

Пар направи крачка напред, пазачите сториха същото.

В шкафчето бяха цивилните й дрехи, резервния стетоскоп, ръчната й чанта и тоалетно несесерче на цветя, което използваше по време на дежурствата си. След като искате да ви сътруднича, ще направя точно това, рече си Аби, отмести резервната манта на закачалката и дръпна ципа на несесерчето. Вътре се разкри пълен набор от интимни женски принадлежности. Четка за зъби, тампони и „Мидол“. Получил достатъчно забавления за деня, единият от пазачите се изчерви. Аби затвори несесера и свали ръчната си чантичка от закачалката. Вътре също липсваха изненади. Портмоне, чекове книжка, ключове за кола, още тампони. Жените винаги се грижат за запечатването си. Пазачите гледаха тъпо, неудобството им видимо се усили.

А Аби започваше да се забавлява.

Върна чантичката на мястото й и посегна към бялата манта. Още в момента, в който я докосна разбра, че нещо с нея не беше наред. Стори й се някак по-тежка. Бръкна в джоба и напипа някакъв гладък цилиндричен предмет. Стъклено шишенце. Измъкна го навън и втренчи поглед в етикета.

Морфинов сулфат. Шишенцето беше почти празно.

— Дайте ми това, доктор Диматео — обади се Пар.

Тя го погледна и смутено поклати глава.

— Не зная как се е появило тук…

— Дайте ми това шишенце!

Прекалено объркана, за да разсъждава, Аби мълчаливо се подчини.

— Не зная как се е появило тук — повтори тя. — За пръв път го виждам…

Пар подаде шишенцето на старшата сестра и се извърна към пазачите.

— Моля, придружете доктор Диматео до кабинета ми.

— Това са глупости! — отсече Марк. — Някой иска да я компрометира и всички го знаем!

— Такова нещо не знаем! — отвърна намръщено Пар.

— Част от атаките срещу нея! Съдебни жалби, животински органи в колата й, а сега и това!

— Това е коренно различно, доктор Ходъл. Става въпрос за мъртъв пациент! — Очите на Пар се извърнаха към Аби. — Защо не ни кажете истината, доктор Диматео? Така ще помогнете не само на нас, но и на себе си!