Тес Геритсън - Изборът

— На няколко пъти отскачах до отделението — отвърна Аби. — Но вие вече знаете това, нали?

Пар кимна с глава.

— Въобразявате си, че знаете всичко, а? — отново скочи Марк. — Тогава ми отговорете на един въпрос: защо би го направила? Защо ще убива собствената си пациентка?

— Не е тайна, че доктор Диматео храни симпатии към идеята за милосърдна евтаназия — обади се Сюзън Касейдо.

Аби смаяно се втренчи в нея. Какво?!

— Разговаряхме със сестрите… При едно от дежурствата си, доктор Диматео е била чута да изрича следната фраза… — Юристката прелисти бележника си: — Цитирам: „След като й действа само морфинът, ние ще й го даваме. Дори ако това означава, че ще ускорим края…“. Край на цитата. — Сюзън се извърна към Аби: — Казвала ли сте нещо подобно, или не?

— Това няма нищо общо с евтаназията! Имах предвид единствено потискането на болките! Исках пациентката да се чувства по-комфортно…

— Значи признавате, че сте казали тези думи?

— Не зная. Не си спомням.

— Разполагаме със сведения и за разговора, който сте водила с госпожица Бренда Хайнли, в присъствието на няколко сестри, включително присъстващата тук госпожа Спиър… — продължи Сюзън Касейдо. — Всъщност, това не е било нормален разговор, а спор. Бренда Хайнли останала с впечатлението, че леля й приема прекалено високи дози морфин, докато доктор Диматео е била на обратното мнение. Използвала е доста груб език…

Това обвинение Аби не можеше да оспори. Действително беше влязла в спор с Бренда, действително бе използвала груб език. И сега всичко се връщаше, като огромна приливна вълна, която заплашва да я погълне. Не беше в състояние да помръдне, дори дишането й се затрудни.

На вратата се почука и в залата влезе доктор Уетиг. За момент остана безмълвен на прага, очите му потърсиха лицето на Аби и останаха там. А тя със свито сърце зачака връхлитането на следващата смазваща вълна.

Никога не й беше лесно да среща погледа на тези хладни сини очи. В тях се криеше твърде много сила, от тях зависеше цялото й бъдеще. Но в момента ги гледаше с отчаяна решителност и прямота, просто защото нямаше какво да крие.

— Заклевам се, че не съм убила тази пациентка — прошепна тя.

— Очаквах да кажете нещо такова — кимна Уетиг, извади от джоба си един катинар с комбинации и шумно го стовари върху масата.

— Какво е това? — сбърчи вежди Пар.

— Катинарът от шкафчето на доктор Диматео — отвърна Уетиг. — През последния половин час почти станах майстор на комбинациите. Прибягнах до услугите на професионален ключар, който ми обясни, че става въпрос за катинар с пружина, чието отваряне е детска игра. Един удар с твърд предмет или рязко дърпане е напълно достатъчен. На всичкото отгоре на гърба му е изписан специален код, с помощта на който може да го отвори всеки ключар или обикновен шлосер…

Пар отмести поглед от катинара и сви рамене.

— Това не доказва нищо. Проблемът със смъртта на тази пациентка продължава да стои. Също като това … — Пръстът му обвинително се насочи към шишенцето с морфин в центъра на масата.

— Ама какво ви става бе, хора? — повиши тон Марк. — Нима наистина не разбирате каква игра се играе тук? Анонимен сигнал, морфин в шкафчето… Някой иска да я натопи!

— С каква цел? — попита Сюзън.

— Да я дискредитира, да принуди управата да я уволни.

— Нима твърдите, че някой ще прибегне до убийство с единствената цел да разбие кариерата на доктор Диматео? — сбърчи вежди Пар.

Марк понечи да отговори, после сви рамене и се отказа. Всички разбираха, че тази вероятност звучи абсурдно.

— Трябва да се съгласите, че теорията за някаква конспирация ще прозвучи твърде пресилено, доктор Ходъл — меко подхвърли Сюзън.

— Едва ли — поклати глава Аби. — Особено на фона на това, което вече ми се е случило. Обърнете внимание на поведението на Виктор Вос. Това е поведение на един психически нестабилен човек. Той ме нападна в реанимацията, а животинските органи в колата ми могат да бъдат дело само на болен мозък. Накрая и тези жалби в съда — вече две на брой. За съжаление имам чувството, че това е само началото.

В стаята настъпи тишина. После Сюзън стрелна Пар и тихо попита:

— Тя не знае ли?

— Вероятно не — сви рамене президентът.

— Какво трябва да зная? — натъртено попита Аби.

— В ранния следобед ни позвъниха от адвокатска кантора „Хоукс, Крейг и Съсман“ — поясни юристката. — Съдебните искове срещу вас са оттеглени. И двата…