Тес Геритсън - Изборът

— Надя беше — промърмори Яков и се върна обратно в скривалището.

— Още ли е горе?

— Не, влезе зад оная врата, синята…

— Какво има там?

— Не знам.

— Нали знаеш всичко за този кораб?

— Глупак! — отвърна Яков и нанесе един ритник в тъмното. Не улучи, кракът му вдигна малко талаш. — Тази врата винаги е заключена, защото зад нея живее някой…

— Откъде знаеш?

— Знам, защото Надя почука и някой й отвори…

Алексей се промъкна към дъното на скривалището, очевидно забравил за намерението си да слезе долу.

— Хората с пъдпъдъците — прошепна той.

Яков си помисли за подноса с виното, за запържения лук в масло и за апетитно подредените птички в голямата чиния. Коремът му изкурка от глад.

— Чу ли това? — попита той. — Мога да издавам звуци с корема си… — Напълни дробовете си с въздух и се изпъчи. Всеки би завидял на какофонията от звуци, която се разнесе от гърлото му. Но не и Алексей.

— Отвратително! — промърмори той.

— За теб всичко е отвратително! — обидено отвърна Яков. — Какво ти има, бе човек?

— Мразя гадориите.

— Едно време ги обичаше…

— Вече не.

— Това е заради оная Надя! — отсече Яков. — Тя те превърна в лигльо, който само й се глези!

— Не съм лигльо!

— Лигльо си!

— Не съм! — изкрещя Алексей и запрати шепа талаш в лицето му.

В следващия миг двамата се вкопчиха един в друг, започнаха да се блъскат и ритат. Но пространството в сандъка беше прекалено малко, за да си причинят болка. После Алексей изпусна Шушу някъде из талаша и започна да го търси. А Яков беше достатъчно уморен, за да го остави на мира.

Известно време лежаха един до друг, дишайки тежко. Алексей притискаше скъпоценния Шушу към гърдите си, а Яков се опитваше да изкара ново, още по-отвратително оригване от празния си стомах. Но скоро и това му омръзна. Двете момчета останаха да лежат неподвижно, парализирани от скуката, приспивния грохот на машините и могъщата люлка на морето.

— Не й се глезя… — промълви след известно време Алексей.

— Хич не ме интересува — промърмори Яков.

— Но другите момчета я харесват. Не си ли чул какво говорят за нея? — Алексей помълча малко, после добави: — На мен ми харесва как мирише… Жените миришат различно. Меко…

— Мекото не мирише — отбеляза Яков.

— Напротив… Когато помиришеш жена като нея, веднага разбираш, че е мека на пипане… — Алексей погали Шушу, в сандъка се разнесе съскането на протъркания плат под ръката му. — Мама миришеше така…

Яков си спомни съня. Усмихващото се лице на майка му, русата къдрица, паднала над очите й. Алексей е прав, рече си той. Жената от съня му положително излъчваше мекота…

— Звучи глупаво, но така я помня — тихо добави Алексей. — Някои неща ги запомняш завинаги…

Яков се протегна, краката му опряха в насрещната стена на сандъка. „Дали пък не съм пораснал?“, учуди се той. „Дано! Дано да стана толкова голям, че краката ми да пробият тези дъски!“

— Понякога не мислиш ли за майка си? — попита Алексей.

— Не.

— Сигурно не я помниш…

— Помня, че беше истинска красавица. Със зелени очи…

— Откъде знаеш? Чичо Миша казва, че си бил бебе, когато те е напуснала…

— Не съм бил бебе, а на четири години…

— Аз бях на шест, когато ме напусна моята — поклати глава Алексей. — И пак не си спомням почти нищо…

— Казвам ти, че имаше зелени очи…

— Добре де, имала зелени очи. И какво от това?

Разговорът им беше прекъснат от затръшването на метална врата. Яков протегна врат от отвора на сандъка и погледна нагоре. Пак беше Надя. Русата й коса се мерна над металната мрежа на пътеката и изчезна.

— Аз не я харесвам — обяви Яков.

— Аз пък напротив. Бих искал да ми е майка…

— Тя изобщо не обича деца…

— Тогава защо каза на чичо Миша, че живота си дава за нас?

— Ама ти повярва ли й?

— Защо ще лъже?

Яков напразно се опита да намери отговор на този въпрос. Но дори и да беше успял, за Алексей това нямаше да има никакво значение. И той е глупак, като всички останали. Надя ги беше излъгала. На този кораб имаше единадесет момчета, всичките влюбени в нея. Биеха се кой да седне до нея на вечеря, гледаха я влюбено, душеха я като гладни животни. А вечер, проснати в койките си, шепнешком споделяха впечатленията си от нея. Каква храна предпочита, как се храни, какво бельо носи под сивите си поли… Спореха дали омразният на всички Григорий й е любовник. Тези спорове винаги завършваха с мнението, че това е невъзможно. А след това идваше ред на познанията им по въпросите на женската анатомия. По-големите момчета описваха до най-малките детайли функциите на дамските превръзки и тампоните, както и точното място, където се вкарват те… А по-малките оставаха с впечатлението, че жените са странни създания, притежаващи тъмни и тайнствени дупки къде ли не… Но това още повече усилваше възхищението им от Надя.