Тес Геритсън - Изборът

— Не е вярно. Сърцето беше дарено поименно на Джош.

— Едно дарение, получено чрез хитрост — промърмори хирургът и навъсените му очи над очилата заплашително се спряха върху Аби. — Администраторът на вашата болница господин Пар ми разказа всичко. Същото стори и адвокатът на господин Вос…

Вивиан и Аби се спогледаха.

— Адвокатът на Вос?

— Точно така — кимна Тарасоф и отново се извърна към Вивиан. — Какво се опитвате да направите? Нима искате да ме съдят?

— Опитах се да спася момчето, нищо повече.

— Но си спестихте част от информацията…

— Сега момчето е живо и здраво.

— Ще ви кажа само едно, доктор Чао — заплашително изръмжа Тарасоф. — Никога вече не се опитвайте да вършите подобно нещо!

Вивиан понечи да каже нещо, но после се отказа. Вместо това кимна тържествено с глава и се поклони — по начина, по който го правят азиатците.

Но Тарасоф не се впечатли. В очите му продължаваше да се долавя леко раздразнение. После изведнъж избухна в смях и отново разтвори папката пред себе си.

— Още навремето трябваше да те изключа от Харвард! — обяви той.

— Готови! Дърпай наляво! — изрева Марк и рязко наблегна на руля.

Носът на „Гими Шелтър“ зави по посока на вятъра. Платната заплющяха, въжетата затичаха по палубата. Радж Мохандас се вкопчи в ръчката на винча и започна да развива страничното платно. Миг по-късно то изплющя и се изду на вятъра. Яхтата рязко се наклони, откъм каютата под палубата се разнесе дрънчене на съборени кутии.

— Скачай на подветрената страна, Аби! — изрева Марк. — Бързо!

С цената на доста усилия Аби успя да се прехвърли на подветрената страна, вкопчи се в предпазните въжета и за пореден път се закле никога повече да не стъпва на борда на яхта. Какво им става на мъжете, когато се качат на проклетите си корита? Защо в момента, в който излязат в открито море, започват да крещят и да се мятат като луди?

Четиримата мъже на борда на „Гими Шелтър“ крещяха здраво, всички без изключение. Бяха четирима — Марк, Мохандас, 18-годишният Ханк — син на Мохандас, плюс Пийт Джегли — практикант трета година в „Бейсайд“. Крещяха за всичко — за въжетата, които имат нужда от затягане, за положението на мачтата и пропуснатите напъни на вятъра. Най-много крещяха по посока на „Ред Ай“ — лодката на Арчър, която очевидно ги настигаше, крещяха и на Аби, макар и значително по-рядко. Тя имаше точно определена роля в днешното състезание — ролята на баласт . Роля, която в повечето случаи се изпълнява от чувалчета с пясък. Разликата се състоеше само в това, че чувалчето Аби имаше крака. При всеки вик от страна на мъжете, тя трябваше да хукне към противоположния парапет, където повръщаше, след съответните мъчителни, но абсолютно равни по време интервали. Никой от екипажа не й обръщаше внимание, тъй като всички бяха заети да се перчат със скъпите си обувки за яхта по палубата.

— Наближаваме шамандурата! Готови за обръщане!

Мохандас и Джегли възобновиха лудешкия си танц по палубата.

— Натискай!

„Гими Шелтър“ започна да се завърта срещу вятъра. Аби пропълзя към противоположния борд. Платната плющяха, въжетата стенеха. Мохандас започна да върти винча, мускулите под загорялата му кожа подскачаха като живи.

— Дръпнаха още! — изкрещя Ханк.

Излязла от завоя, „Ред Ай“ увеличаваше скоростта си със смайваща бързина. До слуха им достигнаха напрегнатите викове на Арчър, който подканяше своя екипаж:

— Хоп, хоп! Още малко!…

„Гими Шелтър“ също излезе от завоя. Джегли се бореше с мачтата на триъгълното платно, а Ханк натисна надолу лоста за изпъване на въжетата.

Аби кротко повръщаше на отсрещния борд.

— По дяволите, той се залепи за опашката ми! — извика Марк. — Вдигай по-бързо шибания триъгълник, Пийт! Дай, дай…

Джегли и Ханк най-сетне изправиха мачтата, вятърът изду платното с оглушителен тътен. Яхтата буквално литна.

— Браво, бейби! — изкрещя от възторг Марк. — Така те искам, момичето ми!

— Хей, какво става? — извика Джегли и посочи с ръка към кърмата.

Яхтата на Арчър се беше отказала от преследването. Направила плавен завой, тя бавно се насочи към пристанището.

Аби успя да вдигне глава и да погледне към „Ред Ай“.

— Включиха мотора — отбеляза Марк.

— Мислиш ли, че се признават за победени?

— Арчър? Изключено!

— Тогава защо се връщат?

— Най-добре да отидем и да разберем — отвърна Марк. — Свалете триъгълното платно, връщаме се… — Спусна се в люка пред кърмата и включи двигателя.