Тес Геритсън - Изборът

Бутнаха входната врата и прекосиха фоайето по посока на асансьорите. Неделя следобед, ден за свиждане. „Масачузетс Дженерал“ беше пълна с народ. Пред асансьорите за външни посетители се извиваше дълга опашка, над главите на хората се поклащаха няколко ярки балона с надпис „Скорошно оздравяване“. Във фоайето се носеше аромат на свежи карамфили.

— Нямам доказателства — промърмори Аби. — Не можем да бъдем сигурни, че това е негова работа…

— Че на кого друг? — погледна я настойчиво Вивиан. — Я му виж поведението! Завежда съдебни дела, блъска те на публично място… Мисля, че е крайно време да реагираш, Диматео! Трябва да направиш официално оплакване за употреба на физическа сила и терористични заплахи!

— Работата е там, че разбирам защо го прави — въздъхна Аби. — Той е дълбоко разстроен, тъй като жена му има сериозни следоперативни проблеми…

— Защо ми се струва, че долавям нотка на вина? — изгледа я Вивиан.

— Трудно е да не се чувствам виновна, когато минавам покрай леглото й — призна с нова въздишка Аби.

Стигнаха до четвъртия етаж и поеха по коридора, който водеше към отделение „Сърдечна хирургия“.

— Той има достатъчно пари, за да превърне живота ти в ад, при това за много дълго време — подхвърли Вивиан. — Срещу теб вече е заведено едно дело, но скоро вероятно ще има и други…

— И аз мисля така — кимна Аби. — От архивата ми съобщиха, че адвокатска кантора „Хоукс, Крейг и Съсман“ вече е изискала документацията по още шест случая. Това е същата кантора, която защитава интересите на Джо Терио…

— Исусе! — стреснато се закова на място Вивиан. — Но това означава, че ще те разкарват по съдилищата докато си жива!

— Или докато не подам оставка, като теб…

Вивиан се втурна напред, с широка и решителна крачка както винаги. Малката азиатска амазонка, която не се страхува от нищо…

— Ами ти защо не отвръщаш на удара? — пожела да узнае Аби.

— Опитвам се. Проблемът е в името на човека, срещу когото сме се изправили. Когато го споменах на адвокатката ми, тя стана бяла като платно. Което е доста странно за чернокожа жена, не мислиш ли?

— И какво те посъветва тя?

— Да зарежа всичко и да благодаря на Господ, че съм завършила хирургическата си практика и имам право да се явя на атестационна комисия. Това означава, че мога да си намеря друга работа или да се заема с частна практика…

— Толкова ли се страхува от Вос?

— Не го признава, но очевидно е точно така. Този тип плаши много хора. Но аз при всички случаи не мога да си позволя битка с него, просто защото отговорността за инцидента беше изцяло моя. Ние откраднахме сърцето, Диматео. Няма друго определение за това, което извършихме. Може би щеше да ни се размине, ако не бяхме попаднали на Виктор Вос. Но сега ще трябва да си платим… — Очите й се спряха върху лицето на Аби: — Аз по-малко, ти — доста повече…

— Все още съм на работа — поклати глава Аби.

— Въпросът е докога, защото си едва във втората година на практиката си — въздъхна Вивиан. — Според мен трябва да се бориш, Аби… Не му позволявай да те съсипе! Прекалено много те бива като лекар, за да бъдеш изгонена от професията!

Аби мрачно поклати глава.

— Понякога се питам дали си струва…

— Дали си струва ли? — втренчи се в нея Вивиан, спряла пред вратата на стая 417. — Ела да хвърлиш едно око, пък после пак ще говорим! — След това почука на вратата и влезе.

Седнало в леглото, момчето съсредоточено боравеше с дистанционното на телевизора. Ако не беше шапката на „Червените чорапи“ на главата му, Аби вероятно нямаше да го познае. Джош О’Дей изглеждаше отлично, с розова кожа и бистри очи.

— Хей, доктор Чао! — весело подвикна той. — Вече си мислех, че никога няма да дойдете да ме видите!

— Идвах два пъти, но ти все спеше — отвърна Вивиан и поклати глава с престорен укор: — Станал си мързеливец като всички тийнейджъри!

Разсмяха се, после настъпи тишина. Джош срамежливо разтвори ръце да я прегърне.

Вивиан остана на мястото си, сякаш не знаеше как да реагира. После сякаш се освободи от някакви невидими окови и направи крачка напред. Прегръдката им беше кратка и непохватна, след нея по лицето на младата лекарка се изписа нещо като облекчение.

— Казвай сега как се чувстваш — стана делова тя.

— Много добре — отвърна Джош и махна по посока на екрана. — Татко ми донесе всичките мачове на запис, но не можем да вържем видеото… Случайно да знаете как става това?

— Пипна ли го, телевизорът положително ще гръмне — направи гримаса Вивиан.