Тес Геритсън - Изборът

— Не трябва да забравяме, че взема лекарства и за потискане на имунните реакции — добави Марк. — Ще умре и при най-дребния пропуск от наша страна. — Погледна за последен път в картона и тръсна глава: — Започваме с антимикробните флуиди…

В шест нула нула във вените на Нина Вос протече първата доза азактам. Решиха да поискат мнението на специалист по инфекциозни болести и в седем и четвърт в хирургическата реанимация влезе доктор Мур. След като се запозна със случая, той подкрепи мнението на Марк, според което пациент с потиснати имунни реакции не бива да остава без превантивно лечение.

В осем часа в системата беше вкаран и втори антибиотик, този път пиперацилин.

По същото време започна и сутрешната визитация. Аби тикаше пред себе си количката с внушителна купчина болнични картони. Нощта се оказа тежка. Преди обаждането на сестрата някъде около два, тя дремна мъничко — може би час. След това обаче нямаше време дори да седне. Ободрена след две големи чаши кафе, тя тикаше количката пред себе си и мислеше за края на това нелеко дежурство. „След четири часа съм си у дома, само след четири часа!…“

Мина покрай легло №15 и надникна зад паравана.

Нина беше будна. Зърнала Аби, тя с усилие вдигна ръка и я повика да влезе.

Аби остави количката на мястото й, навлече един стерилен халат и пристъпи към леглото.

— Добро утро, доктор Диматео — немощно прошепна Нина. — Страхувам се, че не успяхте да се наспите заради мен…

— Няма проблем — усмихна се Аби. — Миналата седмица си отспах… Как се чувствате?

— Както се чувства човек в центъра на вниманието — отвърна Нина и повдигна очи към пластмасовата бутилка, прикрепена към системата й: — Това ли е новото лекарство?

— Комбинация от пиперацилин и азактам — кимна Аби. — Антибиотици с широк спектър на действие, които трябва да премахнат всяко огнище на инфекция в организма ви…

— А ако не става въпрос за инфекция?

— В такъв случай температурата ви няма да се понижи и ще опитаме нещо друго.

— Значи нямате представа на какво точно се дължи тя…

— Наистина е така — кимна след кратко колебание Аби. — Мерките, които вземаме, са по-скоро превантивни…

— Предполагах, че ще ми кажете истината — леко се усмихна пациентката. — За разлика от доктор Арчър, който само ми повтаря да не се тревожа от нищо… Сутринта вече беше тук и каза, че са взети всички необходими мерки. Но не призна, че не знае причината за високата температура…

— Не е искал да ви тревожи — отвърна Аби.

— Аз не се плаша от истината — тръсна глава Нина Вос. — Но според мен докторите рядко я споделят с пациентите си. И двете прекрасно знаем това, нали?

Очите на Аби механично се насочиха към мониторите. Всички показания бяха в границите на нормалното — кръвно налягане, пулс, налягане в дясното предсърдие… Отчиташе показанията на цифрите по навик, без да мисли. Машините не задават трудни въпроси и не очакват болезнени отговори…

— Виктор — тихо прошепна Нина.

Аби се обърна и се озова лице в лице с Виктор Вос, който се беше изправил на крачка от леглото.

— Излезте! — изръмжа той. — Веднага напуснете стаята на жена ми!

— Отбих се да проверя състоянието й…

— Казах вън ! — просъска той и сграбчи ревера на изолационния халат.

Аби механично се дръпна назад и освободи дрехата си. Но мястото в тази килийка беше прекалено тясно за по-нататъшно отстъпление.

Мъжът отново се втурна напред. Този път сграбчи ръката й и я стисна с всичка сила, с очевидното желание да й причини болка.

— Виктор, недей! — немощно прошепна Нина.

Аби изкрещя от болка. Вос рязко я завъртя, тялото й излетя от стаичката и се блъсна в количката с болничните картони. Колелцата поддадоха под тежестта на тялото й, количката тръгна и тя падна по гръб. Количката се блъсна в шкафа за лекарства на отсрещната стена, хартиите се разпиляха по пода. Замяна от падането, Аби бавно вдигна глава. Виктор Вос се беше надвесил над нея и дишаше тежко. Не от положените усилия, а от бесен гняв.

— Да не съм те видял повече край жена ми! — просъска той. — Чуваш ли, докторче? — После се извърна към смаяните болнични служители, които безмълвно наблюдаваха инцидента и яростно прогърмя: — Не искам тази жена да се доближава до леглото на жена ми! Ако трябва, напишете го на лист хартия и го окачете на вратата! — Хвърли последен, изпълнен с отвращение поглед към Аби, после влезе обратно в стаичката и рязко дръпна паравана след себе си.