Тес Геритсън - Изборът

Телефонът иззвъня петнадесет минути по-късно. Обаждаше се старшата сестра.

— Не мога да открия папката на донора — съобщи тя.

— Няма ли я на името на Нина Вос? — учуди се Аби.

— Тук е регистриран само номерът на реципиента, а на името на госпожа Вос няма нищо…

— Да не са я тикнали някъде другаде?

— Проверих в разделите за бъбречни и чернодробни трансплантации, сверих още веднъж и входящия номер на реципиента — отвърна старшата сестра. — Сигурна ли сте, че документите не са горе, в отделението?

— Ще проверя, благодаря — отвърна Аби и затвори.

Само това ми липсва, да се занимавам с издирване на загубени папки, рече си тя. Очите й неволно се спряха на високата кантонерка в ъгъла, пълна догоре със стари болнични картони. Ако трябва да прегледам всичко това, сигурно няма да ми стигне нощта, рече си тя.

Другата възможност беше да се обади директно в болницата на донора. Оттам веднага ще й предоставят всички необходими данни.

От телефонната централа бързо й дадоха номера на „Уилкокс Мемориал“. Когато насреща вдигнаха, Аби помоли да я свържат със завеждащия архивата.

Минута по-късно в слушалката прозвуча бодър женски глас:

— На телефона Гейл Дилеон.

— Здравейте, аз съм доктор Аби Диматео от болница „Бейсайд“ в Бостън — представи се Аби. — Имаме проблем с едно присадено сърце, наблюдава се наличие на следоперативна треска. Трябва ми допълнителна информация за донора, който е бил опериран във вашата болница…

— Органната жътва е била осъществена тук, така ли? — пожела да се осведоми жената насреща.

— Да, преди три дни. Донорът е бил младеж, всъщност почти момче…

— Трябва да проверя в оперативния журнал — отвърна Гейл Дилеон. — Дайте ми номер, на който да ви потърся…

Десет минути по-късно телефонът иззвъня, но от „Уилкокс“ не дойде отговор, а въпрос:

— Сигурна ли сте, че не сте сбъркала болницата, докторе?

Аби сведе поглед към болничния картон на Нина Вос, който лежеше разгърнат върху бюрото.

— Не, тук го пише черно на бяло: „Лечебно заведение на донора — «Уилкокс Мемориал», Бърлингтън, щат Върмонт“.

— Е, това сме ние — отвърна жената. — Но в журнала не е записана никаква жътва на органи…

— Бихте ли проверила дневника за назначените операции? Сега ще ви дам датата… — Аби погледна във формуляра и добави: — Двадесет и четвърти септември, операцията се е провела някъде около полунощ…

— Задръжте така…

В слушалката се чу шумолене на хартия, миг по-късно жената се прокашля.

— Ало?

— Слушам ви — рече Аби.

— Проверих програмата за двадесет и трети, двадесет и четвърти и двадесет и пети септември. Два апендицита, една холицистектомия и два Цезара… Органна жътва не е отбелязана никъде.

— Трябва да е там! — настоя Аби. — Става въпрос за сърце, което получихме директно от вас…

— Не сме изпращали никакви сърца — държеше на своето жената.

Аби прелисти папката и откри бележката на оперативната сестра: 01:05 часа — пристигна доктор Ленърд Мейпс от „Уилкокс Мемориал“.

— Органът беше придружен от член на трансплантационния екип, доктор Ленърд Мейпс — каза в слушалката тя.

— При нас няма лекар с такова име — отсече Гейл Дилеон.

— Той е гръден хирург и…

— Вижте — прекъсна я жената. — Тук нямаме доктор Мейпс. Познавам всички практикуващи лекари в Бърлингтън и трябва да ви кажа, че не се сещам за хирург с това име. Не зная откъде черпите информацията си, но тя явно е погрешна. Може би трябва да проверите още веднъж…

— Но…

— Опитайте в някоя друга болница.

Аби бавно остави слушалката.

Дълго време остана неподвижна, очите й бяха вперени в телефонния апарат. Мислеше за Виктор Вос и огромното му богатство. Мислеше за всичко онова, което може да се купи с тези пари. После се сети за смайващите съвпадения, които бяха осигурили новото сърце на Нина Вос. Едно перфектно сърце, изскочило от небитието точно за нея…

Ръката й бавно се протегна към телефона.

— Реагираш прекалено емоционално — промърмори Марк, прелиствайки папката. — Рационално обяснение на всичко това все пак трябва да има…

— Любопитно ми е да го чуя — отвърна Аби.

— Сърцето беше изрязано перфектно, опаковано както трябва, доставено точно според инструкциите. Със съответните придружителни документи!

— Които мистериозно изчезват…

— Координаторката на трансплантационния екип ще дойде в девет и веднага ще я попитаме — въздъхна младият хирург. — Сигурен съм, че са някъде тук…