Тес Геритсън - Изборът

— Има и още нещо, Марк — втренчено го изгледа Аби. — Обадих се в болницата на донора, откъдето заявиха, че при тях няма хирург на име Ленърд Мейпс. Нещо повече — такъв лекар няма в целия Бърлингтън! — Замълча, после тихо попита: — Знаем ли всъщност откъде е дошло това сърце?

Марк не отговори. Беше прекалено уморен и замаян, за да разсъждава. Часът беше четири и петнадесет сутринта. Аби го събуди преди около половин час. Трябваха му огромни усилия на волята, за да стане от леглото и да подкара колата към „Бейсайд“. Следоперативната треска изисква бързи реакции и той реши да прегледа пациентката лично, въпреки че имаше пълно доверие в Аби. Сега седеше зад бюрото в дежурната стая и се опитваше да стигне до някакво смислено заключение. Пред него лежеше разтворения болничен картон на Нина Вос. Стъклата на очилата му отразяваха синкавото сияние на контролните монитори. Оттатък, в затъмненото отделение, сестрите се движеха безшумно, като призраци.

Затвори папката, свали очилата си и разтърка очи.

— Какво причинява тази треска, по дяволите? — промърмори той. — Майната им на документите, но това е сериозна причина за безпокойство!

— Възможно ли е да се дължи на инфекция, пренесена от донора? — попита Аби.

— Едва ли. Лично аз никога не съм имал подобен случай, особено с присадено сърце…

— Но ние не знаем нищо за донора, не разполагаме с историята на евентуалните му заболявания. Не знаем дори от коя болница е дошло това сърце!

— Прекаляваш, Аби! — намръщено я изгледа Марк. — С ушите си чух Арчър да разговаря с хирурга, който осигуряваше органа, с очите си видях комплекта придружителни документи! Бяха в един голям кафяв плик…

— И аз го помня — кимна Аби.

— Отлично, значи имаме еднакви спомени…

— Но къде е този плик?

— Хей, забрави ли, че бях в операционната, потънал в кръв като някакъв касапин? А в това състояние малко трудно мога да видя кой къде разнася шибания плик!

— Защо тогава е тази тайнственост? Не разполагаме с данни за донора, не знаем дори името му!

— Стандартна процедура. Данните за донора винаги са конфиденциални и се съхраняват отделно от тези на реципиента. В противен случай има опасност от контакт между двете семейства и става сложно. Роднините на донора ще очакват благодарност, а тези на реципиента най-вероятно ще се чувстват виновни… Всичко това води до куп излишни емоции… — Тялото му потъна в стола. — Според мен само си губим времето, защото след няколко часа нещата ще се изяснят. Дай по-добре да се съсредоточим върху тази треска!

— Окей — кимна Аби. — Но ако има някакви неясноти, ОБНИ са готови за обсъждане на въпроса…

— Какво общо има тук Органната банка в Ню Ингланд? — намръщи се Марк.

— Аз им се обадих. Открих един номер, на който отговарят двадесет и четири часа в денонощието. Казах им, че ти или Арчър ще се свържете с тях…

— По-добре Арчър — въздъхна Марк. — Очаквам го всеки момент да се появи…

— И той ли?

— Разтревожен е от треската. А Арън никакъв го няма… Потърси ли го на пейджъра?

— Три пъти — кимна Аби. — Но никой не отговаря. А Илейн твърди, че е тръгнал за болницата…

— Вече е тук, видях колата му на паркинга — рече Марк и прелисти папката с изследванията на Нина Вос. — Мисля да не го чакам повече, а да се залавям за работа. Сигурно се е забавил някъде из вътрешното отделение…

Аби хвърли поглед към леглото на Нина Вос. Параванът не й пречеше, от мястото си виждаше равномерно повдигащите се гърди на пациентката. Нина беше заспала…

— Мисля да започнем с широкоспектърни антибиотици — добави Марк.

— Срещу каква инфекция? — вдигна вежди Аби.

— Не знам. Ще направим една превантивна атака, а след като пристигнат посевките ще видим… Не бива да рискуваме, тъй като имунната й защита е твърде слаба… — Марк скочи на крака и отиде да надникне зад паравана. Гледката на спящата жена явно го успокои.

Аби тихо се изправи до него. Останаха така в продължение на няколко дълги минути. Бяха съвсем близо един до друг, ръцете им почти се докосваха. Но едновременно с това и безкрайно далеч, разделени от необичайното развитие на тази криза.

— Може би е реакция по отношение на медикаментите — тихо прошепна Аби. — Предписани са й куп неща, всяко от които е в състояние да предизвика треска…

— Обикновено е така — кимна Марк. — Но не и в случая, тъй като жената е на стероиди и циклоспорин…

— Не открих огнище на инфекция, макар че я прегледах изключително внимателно — изтъкна Аби.