Тес Геритсън - Изборът

Лундквист се отпусна на стола до умивалника и скри позеленялото си лице между дланите си. Доста ченгета преди него бяха прибягвали до услугите на този стол.

Роуботам най-сетне остави триончето и отмести капачката на черепа. Сега му предстоеше подготовката за отстраняване на мозъка. Последователно преряза очните нерви, кръвоносните съдове и гръбначния стълб. После извади мозъка, чиято пихтиеста маса изпълни шепите му.

— Нищо особено — промърмори той и го пусна в един широк съд с формалин. — Но вече дойде време за истинската работа, шията…

Всички манипулации до този момент имаха подготвителен характер. Отстраняването на вътрешностите и мозъка бяха позволили оттичането на течностите от гръдната кухина и черепа, дисекцията на врата можеше да започне…

Коланът беше свален още преди аутопсията и сега Роуботам се залови да изследва следите от охлузвания по кожата.

— Виж тук, Охлюв — промърмори той. — Класическата форма на обърнато V. Двете успоредни следи от ръбовете на колана личат съвсем ясно… А това отзад виждаш ли го?

— Прилича на отпечатък от токата…

— Точно така — кимна патологът и вдигна скалпела. — Дотук изненади няма…

Успял да се овладее до някаква степен, Лундквист бавно се върна при масата. Гаденето е демократично чувство, помисли си със задоволство Кацка. Не цепи басма дори на ченгетата с тяло на Аполон и достатъчно окосмение върху главата…

Скалпелът потъна в кожата на тила. Дълбокият срез разкри блестящите като седеф горни рогове на тироидните хрущяли.

— Фрактури липсват — промърмори Роуботам. — Лек кръвоизлив в областта на шийните мускули, но тироидните хрущяли и хиоидната кост са невредими…

— Което означава?

— Което не означава нищо. При бесенето невинаги се наблюдават вътрешни увреждания на шията. Смъртта настъпва поради прекъсването на кръвоснабдяването на мозъка, за което е достатъчно притискане на каротидните артерии. Един сравнително безболезнен начин да сложиш край на живота си…

— Май си сигурен, че става въпрос за самоубийство — подхвърли Кацка.

— Единствената друга вероятност е инцидентна смърт. Автоеротично задушаване… Но вие твърдите, че доказателства за подобно нещо липсват…

— Оная му работа си беше на мястото, а ципът затворен — обади се Лундквист. — Нищо не сочеше, че е ръкоблудствал.

— Значи става въпрос за самоубийство — кимна патологът. — Рядко се срещат случаи на умишлено бесене. Ако жертвата е била удушена предварително, следите от охлузването ще бъдат други, доста по-различни от обърнатото V… Да не говорим за допълнителните наранявания, които неизбежно биха се получили в случай, че насилствено са му надянали примката… Инстинктът за самосъхранение би го накарал да се бори…

— Има рана на ръката, малко под рамото — напомни му Кацка.

— Тя може да е получена по сто различни начина — сви рамене Роуботам.

— Ами ако е бил упоен?

— Бъди спокоен, Охлюв. Ще направим нужните изследвания. Ти трябва да бъдеш доволен…

— Точно така, той трябва да бъде доволен — ухили се Лундквист и обърна гръб на масата. — Тръгваш ли, Охлюв? Вече минава четири…

— Искам да изчакам края на шийната дисекция — промърмори Кацка.

— Твоя работа. Но според мен го пишем самоубийство и го забравяме…

— И аз щях да мисля така, ако не беше осветлението — промърмори Кацка.

— Какво осветление? — попита Роуботам и в очите му зад предпазните очила най-сетне се появи нещо като интерес.

— Доктор Ливай се е обесил в една от неизползваните болнични стаи — поясни Кацка. — Човекът, който открил трупа е почти сигурен, че осветлението било изключено…

— Продължавай — подкани го Роуботам.

— Ти установяваш час на смъртта, който съвпада с нашите предположения. Доктор Ливай е умрял в ранните часове на съботния ден. Доста преди изгрев-слънце. Което означава две неща — или се е обесил на тъмно, или някой е свършил работата и след това е изгасил лампите…

— Или пък онзи от службата за поддръжка изобщо не помни какво е видял — добави Лундквист. — Забрави ли, че си е изповръщал червата в кенефа? Нима наистина мислиш, че ще помни дали електрическият ключ е бил в горно или долно положение?

— Това е един детайл, който ме безпокои, нищо повече — вдигна ръце Кацка.

— Не и мен — ухили се Лундквист, съблече предпазния халат и го запрати в коша.

Малко след шест вечерта Кацка вкара волвото си в паркинга на болницата „Бейсайд“, влезе в сградата и взе асансьора за тринадесетия етаж. Дотам можеше да стигне свободно, без специален ключ. После се насочи към аварийното стълбище, което го отведе до последния, полутавански етаж.