Тес Геритсън - Изборът

Първото нещо, което му направи впечатление горе, беше тишината. Етажът се ремонтираше от няколко месеца насам. Работниците ги нямаше, но навсякъде се виждаха инструментите и материалите им. Във въздуха се носеше миризмата на мазилка, прясна боя и… на още нещо. Нещо, което ноздрите му познаваха от залата за аутопсии. Миризмата на разложение и смърт… Насочи се към ъгъла на коридора, пробивайки си път между бояджийски стълби, бичкии и баки с боя.

Една от стаите в средата на следващия коридор беше оградена с жълти полицейски ленти. Кацка се мушна под тях и бутна вратата.

Ремонтът в тази стая беше завършен. Стените бяха облепени с нови тапети. Обзавеждането беше от качествен материал, очевидно правено по поръчка. През големия френски прозорец се разкриваше хубава гледка към центъра на града. Стаята беше част от мансардно болнично апартаментче, предназначено за пациенти с бездънни портфейли. Кацка влезе в банята и щракна електрическия ключ. Тук луксът беше пълен: вана от фин мрамор, модерни никелирани батерии, шкаф-огледало със специално осветление, тоалетна чиния, наподобяваща трон… Изгаси осветлението и се върна обратно.

Насочи се към стенния гардероб.

Тук бяха открили трупа на доктор Арън Ливай. Единият край на кожения колан е бил преметнат пред стоманената пръчка на дрешника, а другият — в стегната примка около шията му. По всяка вероятност докторът просто е подгънал крака, примката се е стегнала около гърлото му и е прекъснала достъпа на кръв до мозъка. Би могъл и да се спаси, разбира се, стига да е променил решението си в последния момент… За тази цел е било достатъчно да стъпи на пода и да разхлаби примката около шията си. Разполагал е някъде с десетина секунди преди да изгуби съзнание…

Тридесет и шест часа по-късно трупът му е бил открит от работник, който трябвало да циментира крачетата на ваната. Гледката била напълно неочаквана, човекът побягнал навън и повърнал в една от временните тоалетни на етажа.

Кацка пристъпи към прозореца и отправи поглед към панорамата на Бостън в краката си. „Какво се е объркало в живота ти, доктор Арън Ливай?“, безмълвно попита той.

Кардиолог, съпруга, хубава къща, лимузина… Две деца, вече достатъчно големи, за да учат в колеж. В един кратък миг Кацка усети как го хваща яд на тоя Арън Ливай. Какво е знаел той за отчаянието и безнадеждността в живота? Как е могъл дори да помисли за самоубийство? Страхливец, нищо повече. Обикновен страхливец! Обърна гръб на прозореца, учуден от силата на гнева си. От отвращението си към всеки, който избира подобен край. Защо? Как е възможно да се обесиш в една усамотена стая, където могат да те открият след няколко седмици?!

Има толкова много други начини да отнемеш живота си… Ливай е бил лекар, имал е достъп до наркотични вещества и барбитурати, които лесно би могъл да комбинира в смъртоносна и безболезнена доза. Кацка знаеше съвсем точно колко малко фенобарбитал е достатъчен, за да сложиш край на живота си. Такава му беше работата. Веднъж дори беше изчислил точния брой на хапчетата, нужни за мъж с неговото тегло. След което ги беше подредил на масата в трапезарията и се беше замислил за свободата, която предлагат… Край на мъката, край на отчаянието. Лесен и необратим начин да приключиш със земните дела и да затвориш вратата след себе си. Но проблемът беше именно със земните дела. Имаше прекалено много неща, за които трябваше да се погрижи, прекалено много отговорности. Погребението на Ани, изплащане на сметките за лечението й… После насрочиха съдебно дело, на което трябваше да се яви като свидетел, веднага след него стана онова двойно убийство в Роксбъри… Трябваше да изплати последните осем вноски за колата, после пък стана тройното убийство в Бруклин, последвано от ново явяване в съда…

И в крайна сметка се оказа, че „Охлювът“ Кацка няма време да се самоубие…

Оттогава изминаха три години. Ани беше отдавна погребана, а онези хапчета още по-отдавна отидоха в тоалетната. Напоследък изобщо не мислеше за самоубийство. Но често си спомняше за подредените върху масата хапчета и се чудеше на изкушението, което го беше обзело в онези дни. И ясно съзнаваше, че е бил готов да се предаде… Днес не изпитваше никаква симпатия към Охлюва отпреди три години. Нито пък към всеки, който в пристъп на самосъжаление е готов да посегне към шишенцето с хапчета…

А ти защо го направи, доктор Ливай?

Отправил поглед към сияйната панорама на Бостън, той направи опит да си представи последните минути от живота на Арън Ливай. Става от леглото в три сутринта, пали колата и тръгва към болницата. Взема асансьора за тринадесетия етаж, изкачва пеш стълбите до четиринадесетия… Влиза в тази стая, премята колана през стоманената пръчка в гардероба и пъха главата си в примката…