Тес Геритсън - Изборът

— Бих казала, че сама ще решите дали е така — дипломатично отвърна Аби и извади стетоскопа. — Може ли да преслушам гърдите ви?

Мери послушно се изправи и вдигна халата си нагоре.

Дишането й беше тихо и трудно доловимо. Аби я почука по гърба и веднага долови разликата в звука. В гърдите на жената имаше повече течност от предишния път.

— Как е дишането ви? — изправи се тя.

— Нормално.

— Може би скоро ще се наложи пак да вадим течността от гърдите ви, или пък да ви вкараме втори дренаж…

— Защо?

— За да дишате по-лесно и да се чувствате добре.

— Това ли е единствената причина?

— Комфортът на пациента е важна причина, госпожо Алън.

Мери се отпусна върху възглавницата.

— Добре, ще ви кажа, когато се нуждая от това — прошепна тя.

Бренда Хайнли дебнеше пред вратата на спешното отделение.

— Леля ви има нужда от малко сън — предупреди я Аби. — Елате друг път…

— Искам да поговорим по един въпрос, докторе.

— Слушам.

— Проверих при сестрата за морфина… Наистина ли трябва да й давате морфин?

— Питайте леля си.

— Но от него тя се унася и само спи…

— Опитваме се да облекчим болките й — поясни Аби. — Ракът е навсякъде — в костите, в мозъка. Болките са страхотни. Единственото, което можем да направим за нея, е да облекчим страданията й, докато си отиде…

— Как така докато си отиде?

— Тя умира. Нищо не може да се направи.

— Но вие употребихте израза „да облекчим страданията й, докато си отиде“. С морфин ли ги облекчавате?

— Морфинът е това, което леля ви иска и от което има нужда.

— И друг път съм се натъквала на този проблем, докторе. При други мои роднини… И случайно зная, че предписването на лекарства, които помагат на пациента да се самоубие, е забранено от закона!

Аби усети как лицето й почервенява от приток на кръв. Опитвайки се да потисне гнева, тя бавно и отчетливо промълви:

— Не ме разбрахте правилно. Всичко, което правим тук, е насочено към облекчение страданията на леля ви.

— Но има и други начини.

— Например?

— Да се обърнете за помощ към по-висши сили…

— За молитви ли намеквате?

— А защо не? На мен лично молитвите винаги са ми помагали.

— Молете се за леля си колкото искате — отсече Аби. — Но доколкото си спомням, в Библията не пише нищо против морфина…

Лицето на Бренда окаменя, но пейджърът на Аби зажужа и й попречи да отговори.

— Моля да ме извините — хладно рече младата лекарка и обърна гръб на посетителката. Изпита облекчение, тъй като беше на ръба да каже нещо саркастично. Нещо от сорта на „Вместо да се молите на вашия Господ, защо не му поискате да изпрати лек за леля ви?“. Това положително щеше да разгневи тая Бренда и вероятно щеше да я накара да се оплаче. Само това ми липсва, въздъхна Аби. Особено след жалбата на Джо Терио в съда и опитите на Виктор Вос да ме изхвърли!

Влезе в стаята на сестрите и набра номера, който беше изписан върху екрана на пейджъра й.

— Информация — обади се женски глас.

— Обажда се доктор Диматео. Вие ли ме търсите?

— Да, докторе — отвърна дежурната. — Тук ви очаква господин на име Бърнард Кацка, който моли да се срещнете във фоайето…

— Не познавам човек с това име, освен това в момента съм заета. Бихте ли го попитала за какво става въпрос?

В слушалката настъпи тишина, нарушавана от приглушени гласове. После отново прозвуча женският глас:

— Доктор Диматео?

— Слушам…

— Господин Кацка е полицай.

Човекът във фоайето й се стори смътно познат. Беше надхвърлил четиридесетте, среден на ръст, с лице, което не може да се нарече нито грозно, нито красиво. Тъмнокестенявата му коса беше започнала да изтънява на темето, но за разлика от повечето мъже в подобно положение, той не криеше плешивината с прическа на път, или нещо подобно. Насочила се към него, Аби изпита чувството, че и той вижда нещо познато в нея. Очите му се заковаха върху лицето й в момента, в който тя излезе от асансьора заедно с цяла тълпа други хора.

— Доктор Диматео, аз съм Бърнард Кацка от отдел „Убийства“ — представи се той.

Аби стреснато го погледна, но въпреки това стисна протегнатата му ръка. Спомни си къде го беше виждала в момента, в който очите им се срещнаха. На гробищата, по време на погребението на Арън Ливай. Стоеше малко встрани от опечалените — една безмълвна фигура в тъмен костюм. Очите им се бяха срещали няколко пъти по време на опелото. Аби не разбираше нито дума от еврейските молитви и това беше причината да оглежда лицата на присъстващите. Почти веднага усети, че и друг човек прибягва до същия номер. Откри го малко встрани от тълпата, той почти веднага отмести очи, а тя го забрави. Едва сега забеляза цветът на тези очи — тъмносиви, умни и спокойни. Ако не са те, едва ли някой би обърнал внимание на този Бърнард Кацка, помисли си тя.