Тес Геритсън - Изборът

— Близък ли сте на семейство Ливай? — попита на глас Аби.

— Не.

— Струва ми се, че ви видях на гробищата…

— Да, бях там.

Аби изчака по-нататъшни обяснения, но мъжът тръсна глава и попита:

— Къде можем да поговорим?

— А за какво, ако разрешите?

— За смъртта на доктор Ливай.

Очите й се насочиха към остъклената входна врата. Навън грееше слънце, а тя не беше излизала цял ден.

— Зад болницата има малък парк с пейки — рече. — Искате ли да отидем там?

Октомврийският ден беше прекрасен. Хризантемите в парка бяха цъфнали, овалните лехи грееха във всички оттенъци на жълтото и оранжевото. В средата бълбукаше малък фонтан. Седнаха на една от дървените скамейки. Две сестри с бели манти се надигнаха от съседната и бавно тръгнаха към сградата. Аби и детективът останаха сами. Аби изпита леко притеснение от проточилото се мълчание, за разлика от Кацка, който очевидно му беше свикнал.

— Получих името ви от Илейн Ливай — започна най-сетне той. — Тя предложи да си поговоря с вас.

— Защо?

— Вие сте разговаряла с доктор Ливай в ранните съботни часове, нали така?

— Да, по телефона.

— Помните ли в колко часа беше това?

— Някъде около два след полунощ. Аз бях в болницата.

— Той ли ви потърси?

— Не лично. Обадил се е в дежурната стая на реанимацията и пожелал да говори с дежурния лекар практикант. През онази нощ това бях аз…

— Защо се е обадил?

— Арън беше обезпокоен от състоянието на една пациентка, развила следоперативна треска. Искаше да изготвим план за действие — какви изследвания да й се направят, рентген и прочие… Бихте ли ми казал какво точно искате да знаете?

— Опитвам се да възстановя хронологията на събитията — промърмори Кацка. — Значи доктор Ливай звъни в реанимацията някъде около два след полунощ и търси дежурния лекар…

— Да.

— А имахте ли друг разговор след това?

— Не.

— Направихте ли опит да се свържете с него?

— Да, но той вече беше излязъл. Разговарях с Илейн.

— В колко часа беше това?

— Не зная точно. Може би три, три и четвърт. Не съм гледала часовника…

— И повече не сте го търсила у дома, така ли?

— Не. На няколко пъти се опитах да го потърся по пейджъра, но той не отговори. Знаех, че е някъде в болницата, защото колата му беше на паркинга.

— В колко часа я видяхте там?

— Не съм я виждала. Приятелят ми, доктор Ходъл, я видял при пристигането си в болницата. Някъде към четири часа сутринта. Но защо отдел „Убийства“ проявява интерес към този случай?

Кацка не обърна внимание на въпроса и продължи:

— Илейн Ливай твърди, че някой е звънял към два и четвърт. Мъжът й вдигнал слушалката, след това се облякъл и излязъл. Знаете ли нещо за това обаждане?

— Не. Сигурно е била някоя от сестрите… Илейн не знае ли?

— Съпругът й пренесъл телефона в банята и тя не е чула за какво става въпрос — поясни Кацка.

— Не съм била аз — поклати глава Аби. — Аз го потърсих само веднъж… А сега ми обяснете за какво става въпрос, ако обичате. Това не са рутинни въпроси.

— Не са — кимна полицаят.

Пейджърът на Аби зажужа. Изписаният върху екранчето номер не беше на някой от спешните кабинети, а на канцеларията на Образователната програма. Но този разговор вече беше започнал да й писва и тя стана на крака.

— Пациентите ме чакат, детектив — рече. — Нямам време за общи приказки…

— Въпросите ми са съвсем конкретни и целенасочени — изгледа я Кацка. — Опитвам се да установя с кого и по кое време е разговарял доктор Ливай. А също така и съдържанието на тези разговори…

— Защо?

— Може би ще се окаже, че те имат връзка със смъртта му.

— Нима допускате, че някой го е убедил да се самоубие?

— Засега искам да разбера кой е разговарял с него, нищо повече…

— Защо тогава не се обърнете към телефонната компания? Техните компютри регистрират всички разговори…

— Вече го сторих — кимна Кацка. — В два и четвърт доктор Ливай е бил потърсен от болницата „Бейсайд“…

— Вероятно е била някоя от сестрите, вече ви казах това…

— Както и всеки друг, който по това време е бил в сградата…

— Това ли е вашата теория? Някой от „Бейсайд“ звъни на Арън и му съобщава такава страшна новина, че той решава да се обеси!

— Нашата теория не се ограничава единствено върху самоубийството…

Аби се втренчи в него. Думите бяха произнесени толкова тихо, че тя не беше сигурна дали ги е схванала правилно. После бавно се отпусна обратно на пейката. Мълчанието се проточи.