Тес Геритсън - Изборът

— Мисля, че доктор Диматео не е от хората, които лесно се водят за носа — изръмжа Пар.

— А как ще постъпите с Лим? — изгледа го Марк. — И него ли ще изритате? Той също е бил в операционната…

— Лим не е имал никаква представа за заговора — отвърна президентът. — Бил е в операционната, за да прибере бъбреците. Чул е, че в „Дженерал“ има пациент на масата, който чака спешна трансплантация, видял е подписаният формуляр от роднините на донора… — Очите му заплашително се заковаха върху лицето на Аби: — Попълнен лично от вас, след което сте се подписала като свидетел!

— Джо Терио го подписа доброволно — отвърна Аби. — Беше съгласен сърцето да бъде присадено на момчето…

— А това означава, че никой не може да бъде обвинен в кражба на органи! — троснато рече Марк. — Всичко е било напълно законно, Пар! Вивиан е знаела точно коя струна да докосне и толкоз. Включително онази, която й е осигурила съдействието на Аби…

Младата жена отвори уста да защити Вивиан, но срещна предупредителния поглед на Марк. „Не си копай гроба!“, казваше той.

— Ние имаме пациентка, на която трябва да присадим сърце, но изведнъж се оказва, че въпросният орган го няма! — продължаваше да фучи Пар. — Какво, по дяволите, да кажа на съпруга й? „Съжалявам, господин Вос, но сърцето отиде на друго място“, така ли? — Президентът извърна към Аби почервенялото си от гняв лице: — Вие сте само практикант хирург в тази болница, Диматео! Нямате право да вземате подобни решения! Вос вече е разбрал за какво става въпрос и сега болницата ще си плати!

— Спокойно, Пар — обади се Марк. — Нещата не са чак толкова страшни…

— Наистина ли мислите, че Виктор Вос няма да ни изпрати адвокатите си? — стрелна го гневно президентът.

— На каква база? — сви рамене Марк. — Донорството е редовно. Сърцето е присадено на момчето съвсем правилно.

— Защото тази жена е подмамила съпругът да подпише! — извика Пар.

— Не съм направила нищо подобно! — раздразнено отвърна Аби. — Просто обясних на човека, че става въпрос за едно 17-годишно момче…

— Това е съвсем достатъчно! — отсече Пар, погледна ръчния си часовник и добави: — От седем и тридесет тази вечер можете да се считате свободна от учебно-тренировъчната програма на болница „Бейсайд“!

— Не можете да я уволните! — сърдито се намеси Марк.

— Защо?

— Първо, защото подобно решение може да вземе единствено ръководителя на програмата! Познавам Генерала достатъчно добре, за да съм сигурен, че едва ли ще подмине с мълчание пренебрегването на правата му. Второ, броят на хирурзите в тази болница е достатъчно ограничен. Освободим ли Аби, дежурните в „Гръдна хирургия“ ще се въртят буквално през ден. Това ще доведе до обща преумора, Пар. Ще се появят пропуски и грешки. А това е най-сигурния начин да вкарате адвокати в кабинета си, можете да ми повярвате! — Извърна глава към Аби и рязко попита: — Утре вечер си дежурна, нали?

Тя само кимна с глава.

— Какво ще правим, Пар? — попита Марк. — Случайно да познавате някой хирург практикант втора година, който да заеме мястото й?

— Това е временно положение и вие прекрасно го знаете! — сърдито изръмжа президентът, после се обърна към Аби и добави: — Махайте се от очите ми! Утре ще взема окончателното си решение…

Аби едва успя да се измъкне от кабинета на внезапно омекналите си крака. Умът й беше напълно блокирал. Измина няколко крачки по дългия коридор, спря и се облегна на стената. В очите й се появиха сълзи. От нервния пристъп я спаси Марк, който излезе от кабинета на президента и тичешком я настигна.

— Аби! — извика той, хвана я за раменете и я обърна към себе си. — Цял следобед болницата приличаше на бойно поле! Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш?!

— Мислех, че трябва да спася живота на едно момче, ето какво! — гневно извика тя. Гласът й изневери, сълзите рукнаха от очите й. — Ние го спасихме, Марк… Това направихме. И изобщо не съм изпълнявала чужди заповеди, а следвах това, което ми казваше сърцето! — Избърса сълзите си с юмрук и гневно добави: — Ако Пар действително иска да си го изкара на мен, аз съм готова да се браня! Готова съм да представя фактите пред комисията по лекарска етика, при това веднага! Ще го направя дори и да ме уволнят! Но ще се боря докрай! — Обърна се и продължи пътя си по дългия коридор.

— Има и друг, по-лесен начин — подхвърли зад нея Марк.

— Не се сещам за такъв.

— Тогава ме изслушай — настигна я той и хвана ръката й. — Хвърли всичко върху гърба на Вивиан! Тя и без това ще си го отнесе…