Тес Геритсън - Изборът

Малко след седем таксито я стовари пред главния вход на „Бейсайд“. Чу името си по радиоуредбата в момента, в който влезе във фоайето и това я накара да се насочи към телефонния апарат на стената.

— Ало, обажда се доктор Диматео…

— Докторе, търсим ви от часове!

Гласът на дежурната телефонистка звучеше загрижено.

— Оставих пейджъра си на Вивиан Чао, която би трябвало да ме замести — поясни Аби.

— Вашият пейджър е тук, пред мен. А ви търсим по молба на господин Пар…

— Джеръмая Пар? — учуди се Аби.

— Вътрешният му телефон е пет шест шест, набира се чрез номератора на администрацията.

— Но дали още е тук? Вече минава седем…

— Преди пет минути беше тук.

Аби остави слушалката. Сърцето й се сви от неприятно предчувствие. Президентът на болницата Джеръмая Пар е администратор, а не лекар. Тя го беше виждала само веднъж, по време на пикника, организиран за новопостъпилите лекари в „Бейсайд“. Стиснаха си ръцете, размениха си любезности, после Пар се прехвърли на следващите. От този мимолетен контакт остана с впечатлението, че Пар е невъзмутим и самоуверен тип, който има вкус към добре ушитите костюми.

Разбира се, беше го виждала и след пикника. На няколко пъти си кимаха, разминавайки се по болничните коридори, но той едва ли беше запомнил името й. А сега я търси по пейджъра, при това в седем вечерта!

„Лошо, рече си с въздишка Аби. Много лошо!“

Вдигна слушалката и набра домашния телефон на Вивиан. Искаше да разбере какво става, преди да се изправи пред Пар.

Но насреща не вдигна никой.

Безпокойството й се усили. „Явно ще си носим последиците за вземането на самостоятелно решение, унило си рече тя. Но как е възможно това. Нали спасихме един млад живот?!“

Взе асансьора за втория етаж, сърцето й ускори ритъма си.

Административното крило беше слабо осветено от редицата луминесцентни тела, окачени по тавана на дългия коридор. Подът беше покрит с дебела пътека, която поглъщаше шума от стъпките й. Канцелариите от двете страни на коридора бяха тъмни, стаята на секретарките — празна. Но под тапицираната врата в дъното на коридора се процеждаше тънка ивица светлина. В заседателната зала имаше хора.

Аби се спря пред нея и тихо почука.

Вратата рязко се отвори и на прага се изправи високата фигура на Джеръмая Пар. Светлината идваше отзад и Аби не успя да разгадае изражението на лицето му. Зад гърба му, настанени около голямата заседателна маса, имаше пет-шест мъже. Бил Арчър, Марк, Мохандас… Все членове на трансплантационния екип.

— Доктор Диматео — хладно рече Пар.

— Съжалявам, но едва сега разбрах, че сте ме търсили — погледна го право в очите Аби. — Бях извън болницата…

— Знаем къде сте била — все така хладно отвърна Пар и излезе в коридора.

Марк скочи на крака и го последва. Арчър стана и затръшна открехнатата врата.

— Елате в кабинета ми — промърмори Пар, изчака ги да влязат и силно блъсна вратата зад тях. — Давате ли си сметка какво сте направили? Имате ли изобщо някаква идея за това?

Аби се смути. Не толкова от острия глас на президента, колкото от безизразната маска върху лицето на Марк. Нима това е човекът, когото обича?! Стоеше на крачка от нея и я гледаше така, сякаш я вижда за пръв път.

— Джош О’Дей е жив и ще живее — тръсна глава тя. — Сърдечната трансплантация го спаси. Не мога да си представя, че това може да бъде някаква грешка!

— Грешката е в начина , по който го спасихте! — остро отвърна Пар.

— А какво според вас трябваше да направим? — повиши тон Аби. — Да стоим около леглото му и да го гледаме как умира?!

— Тук не става въпрос за твоята реакция, Аби — обади се Марк. — Тя си е била съвсем на място…

— Какви ги дрънкате, Ходъл? — изгледа го заплашително Пар. — Те откраднаха проклетото сърце! При това напълно съзнателно, въвличайки в престъплението си и други хора: медицински сестри, шофьори на линейки… Дори доктор Лим!

— Аби е изпълнявала служебните си задължения, нищо повече — твърдо отвърна Марк. — Част от тях включват изпълнение на заповедите, дадени от старши практиканта и тя е сторила именно това!

— За което ще си понесе съответното наказание! — гневно отвърна Пар. — Уволнението на старши практиканта съвсем не е достатъчно!

Уволнили са Вивиан?!

Аби хвърли един объркан поглед по посока на Марк, който мрачно кимна с глава.

— Вивиан си призна всичко — въздъхна той. — Включително, че умишлено е подвела теб и сестрите…