Тес Геритсън - Изборът

— Всичко е наред — успокоително промърмори Тарасоф. — Няма от какво да се страхуваш. Аз помагам на приятелката ти да оздравее… Тя е много болна, не знаеш ли? Има нужда от доктор…

Погледът на момчето се насочи към жената на масата. Направи крачка напред, после втора… Дъхът му изведнъж се превърна в тънък, протяжен вой. Не видя как анестезиологът се промъква зад него и хуква към изхода. Не чу и приближаващото се буботене на хеликоптера, който идваше да отнесе поредната си плячка…

Тарасоф взе спринцовката от подноса и бавно пристъпи към масата.

Във воя на момчето имаше нещо животинско, пропито с мрачно отчаяние.

Тарасоф вдигна спринцовката.

В същия миг момчето се обърна и го погледна. В очите му нямаше страх, а бесен гняв. Пистолетът на Григорий се насочи в гърдите на доктора.

Разнесе се изстрел.

Момчето отказваше да напусне леглото й. Залепи се за него в момента, в който я изкараха от операционната и я прехвърлиха в хирургическата реанимация. Един малък и блед призрак, който не искаше да си отиде. На два пъти сестрите го хващаха за ръката и го извеждаха навън, на два пъти момчето се връщаше. Седеше до леглото, вкопчило се в металната преграда и не отделяше поглед от лицето й. Мълчаливо я молеше да се пробуди. Добре поне, че истерията го беше напуснала. Кацка го откри на борда на онзи кораб, прегърнал окървавеното тяло на Аби върху операционната маса. Не разбра нито дума от това, което казваше хълцащото момче, но ясно усети отчаянието му…

Някой почука на прозорчето и Кацка вдигна глава. Вивиан Чао му правеше знаци да излезе. Той се подчини.

— Момчето не може да стои тук цяла нощ — рече с въздишка тя. — Пречи на процедурите, а освен това не ми се вижда особено чисто…

— Започва да пищи като лудо в момента, в който някой направи опит да го отстрани — унило промърмори Кацка.

— Не можеш ли да поговориш с него?

— Не знам нито дума на руски — поклати глава детективът. — А ти?

— Все още чакаме преводачката — въздъхна Вивиан. — Но защо не опиташ с мъжка сила? Просто го хвани и го изнеси навън!

— Нека му дадем още малко време — поклати глава Кацка и се обърна към прозорчето.

Кошмарът продължаваше да е пред очите му. Кошмар, който нямаше да забрави до края на живота си. Аби лежи на операционната маса с отворен корем, червата й мътно проблясват под светлината на прожекторите… Момчето е залепило устни до бузата й и отчаяно ридае… На пода са проснати две окървавени тела. Ходъл е мъртъв, а кръвта на Тарасоф блика като фонтан, но той все още дава признаци на живот… По-късно хирургът беше закаран в болницата на затвора, а членовете на екипажа арестувани.

Следствието едва започваше, предстояха още арести. Агентите на ФБР бяха поели разследването на „Компания Сагаев“, но от предварителните показания на моряците стана ясно, че операцията за покупко-продажба на органи е с далеч по-големи мащаби, отколкото беше допускал Кацка.

Примигна, тръсна глава и се върна в настоящето. Отвъд малкото прозорче лежеше Аби с бинтован корем. Гърдите й равномерно се повдигаха и отпускаха. Сърдечната й дейност беше стабилна, показанията на монитора потвърждаваха това. Той все пак му хвърли едно око. Споменът за онзи ужасен миг на кораба беше запечатан дълбоко в съзнанието му. В един момент сърцето на Аби се впусна в луд галоп, мониторът започна да издава тревожни сигнали. А той беше сам. Хеликоптерът с Вивиан и доктор Уетиг се намираше на километри разстояние, някъде близо до брега. Чувството, което го обзе, беше ужасно. Беше сигурен, че ще я загуби… Докосна стъклото и примигна, за да прогони влагата от клепачите си…

— Тя ще се оправи, Кацка — тихо промълви зад гърба му Вивиан. — Двамата с Генерала свършихме добра работа…

Кацка преглътна, кимна с глава и отново влезе при болната.

Момчето вдигна глава да го погледне. И неговите очи бяха мокри.

— А-б-и-и… — разчленено прошепна то.

— Да, синко — усмихна се Кацка. — Така се казва…

Едновременно извърнаха очи към леглото. Тишината се нарушаваше единствено от равномерните сигнали на монитора. Стояха на стража пред леглото на тази жена, която никой от двамата не познаваше отблизо, но която и двамата дълбоко обичаха…

Най-сетне Кацка въздъхна и протегна ръка.

— Ела, синко… Имаш нужда от малко сън, тя също…

Момчето се поколеба. Очите му изпитателно пробягаха по лицето на Кацка. После бавно хвана протегнатата ръка.