Тес Геритсън - Изборът

Останалото свършиха парите.

Старата и изпитана система на моркова и тоягата. Тя винаги дава резултат. Благодарение на нея бяха привлечени Арчър, Цуик, Мохандас… А също и Арън Ливай, макар и само за известно време. Превърнаха се в затворено общество, което ревниво пази тайните си. А също и печалбите си. Никой в „Бейсайд“ нямаше представа какви суми се разиграват. Нито Джеръмая Пар, нито Колин Уетиг… Суми, напълно достатъчни за купуването на най-добрите лекари, за изграждането на най-съвършения екип на света. Екипът на Тарасоф… Руснаците доставяха само резервните части, а понякога демонстрираха груба сила. Толкоз. Останалото беше дело на екипа, който вършеше истински чудеса под светлината на операционните лампи.

Парите се оказаха недостатъчни, за да задържат Арън Ливай. Но при Ходъл нещата не стояха така. Всяко движение на скалпела го доказваше…

Тарасоф умело му асистираше. Поставяше ретракторите по местата им, клампираше срязаните кръвоносни съдове. Жената беше в отлично физическо състояние. Подкожни мазнини почти липсваха, коремните й мускули бяха плоски и стегнати. Толкова стегнати, че анестезиологът беше принуден да включи допълнителна доза сукцинилхолин за отпускането им.

Острието на скалпела раздели мускулната тъкан и коремната кухина блесна под светлината на прожекторите. Тарасоф сръчно раздалечи ретракторите. Под булото на перитония смътно се очертаваше черния дроб, около който се виждаха спиралите на тънките черва. Всички органи бяха в отлично състояние. Каква прекрасна гледка представлява един млад и здрав човешки организъм!

Светлините изведнъж примигнаха, лампите над операционната маса почти изгаснаха.

— Какво става? — вдигна глава Ходъл.

Прожекторите бързо се стабилизираха, светлината им стана силна и равномерна.

— Някакво временно смущение — успокоително промърмори Тарасоф. — Чувам бръмченето на генератора, значи всичко е наред…

— Не бих казал, че сте осигурили нормални условия за работа — недоволно промърмори Ходъл. — Корабът се клати, осветлението е нестабилно…

— Това е временно — успокои го Тарасоф. — Само след няколко дни ще разполагаме с ново помещение, което ще замести напълно операционната в „Еймити“… — Главата му кимна към пациентката: — Продължавайте, моля!

Скалпелът в ръката на Ходъл колебливо потрепна. Като гръден хирург той нямаше достатъчно опит в отстраняването на черен дроб. Беше присъствал на такива операции, разбира се, но само като асистент. Може би ще му трябват известни указания…

А може би е започнал да осъзнава това, което върши.

— Има ли някакъв проблем? — внимателно го погледна Тарасоф.

— Не — преглътна Марк, понечи да започне отделянето на органа, но видя треперенето на ръката си и се отказа. Отстъпи крачка назад и направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания.

— Не разполагаме с много време, доктор Ходъл — предупредително се обади Тарасоф. — Чака ни и друг донор…

— Тук… Тук не е ли малко топло?

— Не усещам подобно нещо. Моля, продължавайте!

Ходъл кимна, стисна скалпела и решително се наведе над масата. После изведнъж замръзна на мястото си.

Тарасоф чу как вратата зад гърба му се отваря.

Заковал поглед право пред себе си, Марк вдигна скалпела.

Куршумът го улучи право в лицето, главата му рязко се отметна назад. Кръв и хрущяли се посипаха по операционната маса.

Тарасоф рязко се обърна. Пред очите му се мярна русата коса на момчето и бялото като вар лице.

Пистолетът отново изгърмя.

Този път не улучи. Куршумът пръсна шкафчето с лекарствата, по пода се посипаха стъкла.

Анестезиологът се шмугна зад кислородния апарат.

Тарасоф направи крачка назад, очите му не се отделяха от дулото на пистолета. Беше оръжието на Григорий — мощно и сигурно, но достатъчно леко, за да бъде използвано от дете. Но ръката, която го държеше, трепереше прекалено силно, за да произведе точен изстрел. „Той все пак е само дете“, помисли си Тарасоф. Едно уплашено дете, което не знае накъде да насочи оръжието…

Извърна поглед към подноса на помощната масичка и видя спринцовката със сукцинилхолин. Беше наполовина пълна, съдържанието й беше предостатъчно за укротяването на едно дете. Тарасоф прекрачи трупа на Ходъл и предпазливо се насочи натам. Внимаваше да не нагази в локвата кръв, която се беше образувала около главата на хирурга. Но дулото рязко се насочи в гърдите му и той беше принуден да спре.

Момчето плачеше. Въздухът излиташе от гърдите му на неравни тласъци.