Тес Геритсън - Изборът

— Какво е това? — попита Кацка.

— Алкохолната проба на Аби — намръщи се Вивиан. — Но тук пише, че нивото на алкохол в кръвта й е нула!

— Днес следобед реших да й направя нова проба, като я изпратя за анализ във външна лаборатория — поясни Уетиг. — Тя продължаваше да твърди, че не е пила… Помислих си, че ще сломя упорството й, като й покажа заключенията на независима лаборатория…

— Този резултат идва отвън, така ли?

— Да — кимна Уетиг. — От лаборатория, която няма нищо общо с „Бейсайд“.

— Но на мен казахте, че нивото на алкохол в кръвта й е било две цяло и едно промила…

— Такива бяха резултатите от пробата в „Бейсайд“, направена в четири часа сутринта.

— Процесът на разлагане на алкохола в кръвта трае между два и четиринадесет часа — намеси се Вивиан. — Ако в четири сутринта е имала толкова високи показатели, тази проба би трябвало да покаже някакви следи…

— Но това не става, нали? — изгледа я Кацка. — В кръвта й няма дори следа от алкохол!

— Или черният й дроб е извънредно активен, или в „Бейсайд“ са допуснали грешка — промърмори Уетиг.

— Така ли наричате всичко това? — втренчи се в него Кацка. — Грешка?

Уетиг не отговори. Лицето му беше уморено и състарено. Тялото му тежко се отпусна на неоправеното легло.

— Не разбрах… — промърмори той. — Или по-скоро не исках да мисля за подобна възможност…

— Че Аби казва истината, нали? — тихо подхвърли Вивиан.

— Мили боже! — поклати глава Генерала. — Ако това е истината, тази болница трябва да бъде затворена!

Кацка усети погледа на Вивиан и се извърна към нея.

— Още ли се съмняваш? — тихо попита тя.

Момчето спеше от часове. Отпуснато в прегръдката й, то дишаше леко, а дъхът му затопляше бузата й. Лежеше с разперени ръце и крака — така, както спят спокойните и лишени от грижи деца. Отначало трепереше, но после се отпусна. Аби разтри слабичките му, изненадващо студени крака, които приличаха на изсъхнали пръчки. Сетне то заспа, от тялото му започна да се излъчва характерната за децата топлина.

Тя също задряма.

Когато се събуди, откри, че вятърът се е усилил. Корабът тежко се люшкаше, голата крушка на тавана заплашваше всеки момент да се счупи.

Момчето проскимтя и се размърда в ръцете й. Има нещо трогателно в миризмата, която излъчват малките момченца, помисли си тя. Прилича на затоплена от слънцето трева… Спомни си за Пийт, който обичаше да спи сгушен в рамото й на задната седалка на колата. Баща им въртеше волана, а те седяха притихнали отзад… В продължение на много километри Аби усещаше ударите на мъничкото сърце. Също като сърцето на това момченце, което пърхаше в мършавите му гърди.

От устата му излетя още един стон, очите му се отвориха. От изражението им пролича, че веднага я позна.

— А-б-и-и… — прошепна то.

— Точно така — кимна тя. — Аз съм Аби… — Усмихна се, погали го по лицето и добави: — А ти си Яков, нали?

Момчето кимна с глава.

Навън вятърът продължаваше да фучи, подът под краката им леко вибрираше. По лицето на момчето пробяга сянка, в очите му се появи гладно изражение.

— Яков — повтори тя, наведе се и докосна с устни меката му златиста вежда. Когато вдигна глава, върху устните й остана солен вкус. Това не бяха сълзите на момчето, а нейните… Извърна глава и ги избърса в рамото си. Момчето продължаваше да я гледа със същото особено изражение.

— Тук съм, не се безпокой — усмихна се пред сълзи тя и разроши косата му.

Клепачите му потрепнаха и се затвориха. Тялото му се отпусна и отново потъна в сън.

— Майната й на заповедта за обиск! — изръмжа Лундкуист и ритна вратата. Тя отскочи на пантите си и се блъсна в стената. Гигантът предпазливо надникна в помещението и объркано промълви: — Какво е това, по дяволите?

Кацка щракна електрическия ключ.

И двамата бяха принудени да стиснат клепачи. Ярката светлина на трите прожектора се отразяваше в редица излъскани до блясък повърхности. Никелирани шкафове, подноси за инструменти от неръждаема стомана, омотани в кабели медицински монитори.

В средата на помещението имаше операционна маса.

Кацка внимателно пристъпи към нея и сведе очи към кожените колани, които висяха от двете й страни. Два за китките, други два за глезените. В центъра имаше още два, значително по-дълги от останалите. Те бяха предназначени за таза и гръдния кош…

Очите му се спряха на количката за анестезия, издигаща се зад масата. Пристъпи към нея и отвори най-горното чекмедже. Вътре бяха подредени стъклени спринцовки, върху иглите им бяха поставени предпазни капачета.