Тес Геритсън - Изборът

Пред очите й се появиха други две въртележки, в момента празни. Профуча покрай тях и се насочи към изхода в дъното.

Изскочи навън, вятърът я блъсна в лицето. Някаква суматоха зад гърба й я накара да се обърне. Мъжът с шлифера току-що беше изскочил от съседния изход, последван от още един. Този, новият, посочи с пръст към нея и извика нещо на непознат език.

Вивиан се обърна и хукна да бяга. Непознатите я последваха. Не беше нужно да се обръща, за да го разбере. Зад гърба й изтрополи съборен багаж, последван от гневните викове на някакъв носач…

После се разнесе едно приглушено „пук“ и нещо разроши косата й.

Куршум!

Сърцето й прескочи един такт. Дробовете й се напълниха с въздух, който вонеше на изгорели дизелови газове.

Пред очите й се появи някаква врата. Тя промени посоката на бягството си, блъсна я и хукна към близките ескалатори. Подвижните стъпала се движеха в обратна посока, но тя пое нагоре, прескачайки ги по две наведнъж. В момента, в който най-сетне стигна горното ниво, се разнесе още едно приглушено пукане. Този път нещо я парна в слепоочието, по шията й протече топла и лепкава течност.

Точно пред нея беше гишето на „Американ Еърлайнс“, пред което се беше събрала малка опашка от пътници.

Зад гърба й се разнесе тежък тропот, някой изкрещя нещо на непознат език.

Вивиан се стрелна към гишето, плъзна се покрай някакъв мъж с количка за багаж и скочи напред. Инерцията й беше толкова голяма, че тялото й се претърколи оттатък и падна на крачка от гумената лента за вече претеглените куфари, която бавно се движеше.

Вдигна глава и срещна смаяните погледи на четиримата униформени служители.

Изправи се на треперещите си нозе и предпазливо надникна над ръба на гишето. Видя само смаяните лица на пътниците. Мъжът с шлифера и съучастникът му бяха изчезнали.

Обърна се към униформените служители, които продължаваха да я гледат смаяно, неспособни да произнесат нито дума.

— Добре де, няма ли да извикате охраната? — рече тя.

Едно от момичетата зад гишето бавно посегна към телефона.

— Не е зле да наберете и 911 — добави Вивиан.

Един тъмен мерцедес изскочи иззад ъгъла и бавно спря пред телефонната кабина. На слабата светлина се очерта профилът на шофьора и Аби изпусна една въздишка на облекчение. Беше Тарасоф.

Блъсна вратичката на кабината и изтича към колата.

— Слава богу, че дойдохте!

— Сигурно сте премръзнала — рече хирургът. — Палтото ми е на задната седалка, наметнете се…

— Тръгвайте, моля ви! Да се махаме оттук!

Тарасоф даде газ, а тя нервно се извърна назад. Улицата отвъд стъклото беше пуста.

— Има ли някой след нас? — попита той.

— Не. Мисля, че всичко е наред.

От устата на възрастния мъж излетя колеблива въздишка.

— Не ме бива в тези неща… Не обичам дори криминалните филми…

— Всичко е наред — успокои го Аби. — Карайте към полицията, а оттам ще звъннем на Вивиан…

Тарасоф кимна и хвърли поглед в огледалцето за обратно виждане.

— Струва ми се, че видях някаква кола — промърмори той.

— Какво? — рязко се извърна Аби.

— Ще завия тук и ще видим какво ще стане…

— Добре. Аз ще гледам назад.

Мерцедесът се плъзна в пресечката. Аби напрягаше взор, но след тях нямаше никой. Обърна се едва когато Тарасоф намали скоростта.

— Какво става?

— Нищо — отвърна хирургът и изключи фаровете.

— Но какво правите?… — извика Аби, забелязала как Тарасоф натиска бутона за отключване.

Вратата й рязко се отвори, вятърът нахлу в купето. Чифт силни ръце я измъкнаха навън. Падналата над челото коса й пречеше да вижда. Започна да се бори, но нападателите бяха двама здрави мъже. Извиха ръцете й на гърба и здраво ги вързаха. Устата й беше затворена със здрава лепенка. После я вдигнаха на ръце и я хвърлиха в багажника на някаква кола, която чакаше наблизо с изключени светлини.

Капакът се затръшна над главата й, настъпи непрогледен мрак.

Колата потегли.

Претърколи се по гръб и започна да рита капака на багажника. Престана едва когато стъпалата я заболяха, а бедрата й изгубиха всякаква чувствителност. Никой не я чуваше.

Изтощена до крайност, тя се сви на кълбо и направи опит да разсъждава.

Тарасоф! По какъв начин е замесен този човек?

Парченцата на пъзела бавно започнаха да се подреждат. Свита в багажника на похитителите, тя най-сетне разбра как стоят нещата. Тарасоф е ръководител на един от най-добрите трансплантационни екипи на Източното крайбрежие. Репутацията му привлича безнадеждно болни пациенти от цял свят. Пациенти, които имат финансовата възможност да изберат всеки хирург, когото пожелаят. Те искат най-доброто и са готови да платят.