Тес Геритсън - Изборът

Самолетът докосна бетонната писта на международно летище Логан и сърцето на Вивиан Чао се сви. Но не полетът беше повод за безпокойството й. Тя не се страхуваше да лети и можеше да спи дори когато останалите пътници повръщаха от силните тласъци на въздушните течения. Беше разтревожена от последния си разговор с Аби, който изведнъж прекъснаха, а тя не позвъни отново…

Самолетът започна да рулира към терминала. Вивиан стана, смъкна сака си от мястото за багаж над креслото и се придвижи към изхода.

Опита да открие Аби у дома, но там никой не вдигаше. А по време на полета си даде сметка, че всъщност не знаеше откъде се обажда младата жена. Връзката беше прекъснала прекалено бързо…

Слезе по стълбичката, метна сака на гръб и се насочи към терминала. Стресна я огромната тълпа, събрала се оттатък портала. Бяха предимно тийнейджъри. Над главите им се полюшваха разноцветни балони, в ръцете си държаха плакати. „Добре дошъл у дома, Дейв! Браво на героя…“ Нямаше представа кой е този Дейв, но посрещането му беше изключително топло. Виковете и ръкоплясканията я накараха да се обърне. От ескалатора, точно зад нея, се появи висок младеж със зачервено лице и широка усмивка на уста. Тълпата се юрна да докосне любимият си Дейв и Вивиан се оказа буквално погълната от нея.

„Да ги вземат дяволите тези хлапета!“, въздъхна тя и започна да си пробива път сред балони и широки усмивки. Наложи й се да употреби няколко хватки от американския футбол, за да се освободи. Тълпата най-сетне остана зад гърба й, но тя беше набрала такава инерция, че почти се блъсна в един мъж, който стоеше неподвижно и наблюдаваше суматохата. Промърмори някакво извинение и се отдалечи. Едва след няколко крачки осъзна, че мъжът не проговори нито дума в отговор.

Отби се в тоалетната. Бъркотията от посрещането на Дейв се отрази пряко на пикочния й мехур. Облекчи се в първата свободна кабинка и побърза да излезе навън.

Мъжът, в когото почти се беше блъснала, стоеше пред магазина за сувенири срещу тоалетната и четеше вестник. Вивиан го позна по вдигнатата яка на шлифера.

Обърна му гръб и се насочи към мястото за получаване на багажа. Докато прекосяваше широката зала на терминала, изпъстрена с гишета на различните авиокомпании, умът й най-сетне започна да работи. Защо този човек чакаше пред портала за пристигащи пътници? Защо е сам , след като е логично да се допусне, че посреща някого?

Спря пред един вестникарски щанд, взе някакво списание и го понесе към касата. Жената зад щанда маркира покупката, а тя се обърна и хвърли един небрежен поглед зад гърба си.

Мъжът се беше спрял пред някакъв машина за автоматично издаване на застрахователни полици и се правеше, че чете упътването.

„Окей, Чао, този тип те следи, рече си тя. Може би става въпрос за любов от пръв поглед. Може би те е зърнал сред тълпата и е решил, че ти си жената на живота му…“

Извади пари да плати списанието и усети как сърцето й ускорява ритъма си. „Разсъждавай! Защо може да те следи този тип?“

Отговорът беше лесен — телефонното обаждане на Аби. Ако някой е подслушвал, той ще знае, че Вивиан пристига от Бърлингтън с полета в шест следобед. Спомни си, че малко преди да ги прекъснат, в слушалката се разнесе меко изщракване.

Реши да остане известно време пред вестникарския щанд. Вземаше някоя книга с меки корици, разлистваше я, после я оставяше и вземаше друга. Съобрази, че този човек едва ли носи оръжие, тъй като влизането в тази зала ставаше след задължителна проверка с металотърсач. Следователно докато е тук, ще бъде в сравнителна безопасност.

Предпазливо вдигна глава и надникна иззад щанда.

Мъжът беше изчезнал.

Направи няколко крачки встрани и се огледа. Мъжът не се виждаше никъде.

„Побъркала си се, скъпа, рече си тя. Никой не те следи.“

Продължи да крачи напред. Мина покрай кабинката на охраната и започна да слиза по стълбите към въртележката за багажа.

Куфарите от Бърлингтън тъкмо излизаха. Бързо зърна червеният си „самсонайт“, който се плъзна по рампата. Понечи да съкрати пътя до него, но в същия момент зърна човека с шлифера. Разтворил вестник пред лицето си, той стоеше на крачка от изхода.

Отмести поглед, сърцето се качи в гърлото й. Тоя тип очевидно я чакаше да си вземе багажа и да излезе навън, в нощта…

Червеният „самсонайт“ направи един кръг по въртележката. Вивиан се пое дъх и започна да си пробива път сред хората, които чакаха появата на багажа си. Куфарът бавно се плъзна край нея, но тя не го вдигна, а тръгна редом с него. Когато тълпата я скри от погледа на онзи с шлифера, тя пусна сака на пода и хукна да бяга.