Тес Геритсън - Изборът

— Съжалявам, доктор Диматео, но пак се налага да ви боцна…

Изправена до прозореца, Аби почти не обърна внимание на младата жена.

— Тази болница ми взе достатъчно кръв — хладно промърмори тя и продължи да гледа към оживлението, което цареше пред входа.

Сестри с разрошени от вятъра коси влизаха и излизаха. Полите на шлиферите им се развяваха, през стъклото долиташе весел смях. На изток се трупаха черни облаци. „Кога ли пак ще видя синьо небе?“, запита се с въздишка Аби.

Зад гърба й се разнесе звън на стъкленици.

— Докторе, наистина трябва да ви взема кръв…

— Не искам повече изследвания — обърна се Аби.

— Моля ви, не ми усложнявайте живота! — потрепна гласът на лаборантката. — Изпълнявам заповедта на доктор Уетиг, нищо повече…

Аби й хвърли един продължителен поглед. Момичето беше съвсем младо и очевидно трепереше от страх пред Уетиг. Също като нея преди… Преди колко? Имаше чувството, че от времето, когато се страхуваше от Генерала, бяха изтекли години. Но за това момиче нещата не стояха така.

Въздъхна и седна на леглото.

Лаборантката остави таблата върху нощното шкафче и се приготви за работа. Разпечата една спринцовка и захапа със зъби опаковката на стерилните игли. Денят й трябва да е бил доста натоварен, рече си Аби, хвърляйки поглед към пълните епруветки върху табличката.

— Коя ръка предпочитате?

Аби протегна лявата си ръка и равнодушно остави да я пристегнат с гумения турникет. Сви пръсти в юмрук и вената й изскочи. По нея ясно си личаха точките от предишни убождания. Извърна глава, за да не гледа как иглата потъва в кожата й. Очите й отново попаднаха на епруветките върху таблата, всяка с отделен етикет. Бонбониерата на вампира…

Изведнъж вниманието й беше привлечено от едно шишенце с червена тапа в началото на редицата. Върху етикета беше написано: „ВОС, НИНА ХИО, ЛЕГЛО 8“.

— Ето, готово — рече вампирът и извади иглата. — Бихте ли задържали тази марля?

— Какво? — погледна я неразбиращо Аби.

— Притиснете марлята докато ви сложа една лепенка — поясни момичето.

Аби механично се подчини. Очите й отново се върнаха на шишенцето с кръвта на Нина Вос. Наложи се леко да се приведе напред, за да разчете името на лекуващия лекар в долния ъгъл на етикета: „ДОКТОР АРЧЪР“.

Нина Вос отново е в болницата! Постъпила е в „Гръдна хирургия“…

Лаборантката излезе.

Аби пристъпи към прозореца и впери поглед в грамадата черни облаци. Над паркинга се носеха хартии и сухи листа. Стъклото леко потрепваше от вятъра.

Нещо с новото й сърце не е наред.

Би трябвало да се сети за това още когато се срещнаха в лимузината. Нина изглеждаше зле — с бледо лице и посинели устни. Всички признаци за несполучлива трансплантация бяха налице…

Пристъпи към гардероба и го отвори. Вътре имаше голяма найлонова торба с етикет „Лични вещи на пациента“, в която бяха обувките й, изцапаните с кръв панталони и чантичката й. Портмонето липсваше, вероятно заключено в болничния сейф. След пълно претърсване на чантичката се оказа, че разполага с няколко монети, най-едрата от които беше четвърт долар. Но тя ги прибра, тъй като ясно съзнаваше, че ще се нуждае дори от последния си цент.

Вдигна ципа на панталоните, придърпа полите на болничния халат над тях и обу обувките си. После отвори вратата към коридора и предпазливо надникна навън.

Сестра Сориано я нямаше зад бюрото, но в стаята имаше други две жени с бели престилки. Едната говореше по телефона, а другата попълваше някакъв медицински картон. И двете не гледаха насам.

Откъм дъното на коридора се появи високата количка с вечерята, тикана от едър санитар в розова престилка. Количката спря пред отворената врата на дежурната стая, а санитарят взе две чинии и ги понесе към болничната стая насреща.

Аби побърза да се възползва от благоприятния момент и безшумно се плъзна навън. Количката я скриваше от очите на дежурните сестри и тя безпрепятствено мина покрай стаята им.

Насочи се към стълбището, тъй като не можеше да рискува с асансьора.

Изкачи шест етажа и безпрепятствено се озова на дванадесетия. Пред нея беше Операционния блок, зад ъгъла започваха стаите на интензивното хирургическо отделение. В коридора пред операционните имаше рафт със стерилни халати. Аби навлече един от тях, скри косите си под памучно кепе на цветя, а обувките си пъхна в стерилни галоши. Вече можеше да разчита на някакъв шанс, тъй като беше облечена като всички останали.