Тес Геритсън - Изборът

— Помолих доктор О’Конър да ви прегледа — добави Уетиг. — Довечера ще бъде тук…

— Нямам нужда от психиатър!

— Имаш, Аби — изостави официалния тон Уетиг. — При това не само от психиатър. Трябва да се освободиш от тази мания за преследване, която те съсипва. Затова няма да те изпиша преди заключението на О’Конър. Той може би ще реши да те прехвърли в психиатричното отделение. Не можем да допуснем да се самонараняваш по начина, по който го направи снощи. Всички сме дълбоко загрижени за теб. Аз съм загрижен за теб, Аби… Точно по тази причина изисках този психиатричен преглед. За твое добро, повярвай ми!

Тя го погледна право в очите и отчетливо процеди:

— Майната ти, Генерале!

За нейно огромно удовлетворение Уетиг стреснато отстъпи назад.

— Много добре — рече той и шумно затвори папката с лабораторните анализи. — По-късно ще ви прегледам отново, доктор Диматео…

Дълго след излизането на Уетиг очите й останаха заковани в тавана. Секунди преди появата му беше сигурна, че няма повече сили да се бори. Но сега мускулите й потръпваха от напрежение, а коремът й се превърна в стоманена топка. Ръцете я боляха. Едва когато погледна надолу си даде сметка, че ги е стиснала в юмруци.

Майната ви на всички!

Изправи се в леглото. За миг й се зави свят, после всичко премина. Стига лежане, време е за действие! Време е да вземе живота си в ръце!

Стана, отвори вратата и предпазливо надникна навън.

Зад бюрото насреща седеше една от дежурните сестри. Върху табелката на ревера й пишеше „У. СОРИАНО, Р. С.“.

— Имате ли нужда от нещо? — хладно я изгледа тя.

— Не, благодаря — отвърна Аби и побърза да затвори вратата.

По дяволите! Тези типове я охраняват!

Зашляпа с боси крака из тясната болнична стая. Искаше да открие следващия си ход. В момента не можеше да мисли за Марк, защото това би означавало да се просне обратно в леглото и да се облее в сълзи. Точно това искаха и онези … Точно това очакваха от нея.

Отпусна се в стола до прозореца и потъна в размисъл. Не можеше да определи какъв трябва да бъде следващият й ход. Снощи Марк спомена, че Мохандас е на тяхна страна, но след това изчезна. А тя инстинктивно усещаше, че не може да се довери на никого в болницата.

Пристъпи към телефона на нощното шкафче и вдигна слушалката. Набра номера на Вивиан, но й отговори телефонен секретар. Едва тогава се сети, че Вивиан все още е в Бърлингтън.

Набра собствения си номер, вкара кода и прослуша съобщенията, записани от телефонния секретар. Имаше ново съобщение от Вивиан, гласът й беше напрегнат. Беше оставила някакъв телефон в Бърлингтън и Аби бързо го избра.

Този път вдигна приятелката й.

— Добре че ме хвана. Тъкмо си платих сметката и се изнасям…

— Тук ли се връщаш?

— Самолетът ми за Логан излита в шест… Слушай, тук само си губих времето. В Бърлингтън не са правени никакви жътви…

— Откъде знаеш?

— Направих справка на местното летище, после проверих и всички частни авиоклубове. На датите на трансплантациите не е имало никакви нощни полети до Бостън. Разбираш ли, никакви! Използвали са Бърлингтън само за прикритие, а Тим Никълс им е осигурявал фалшивите документи.

— След което изчезва…

— Или са се отървали от него.

Замълчаха. После Аби тихо промълви:

— Марк изчезна…

— Какво?

— Никой не знае къде е. Според детектив Кацка, колата му също я няма, пейджърът му не отговаря… — Млъкна, тъй като гърлото й отново се схвана.

— Ох, Аби, Аби…

Нещо прещрака.

— Вивиан?

Стискаше слушалката с такава сила, че пръстите й побеляха.

Ново щракане, после линията прекъсна.

Затвори, вдигна отново. Сигнал нямаше. Направи опит да се свърже с телефонистката, но апаратът мълчеше.

Болницата беше изключила телефона й.

Изправен на тесния тротоар, който го разделяше от автомобилните платна на моста Тобин, Кацка гледаше към тъмните води на реката. Всъщност, реките бяха две. На запад от моста беше устието на река Мистик, която се вливаше в Челси и двете заедно се насочваха към океана отвъд пристанището на Бостън. Височината беше голяма. Кацка направи опит да си представи силата, с която човешкото тяло би се врязало във водата. Не успя, но беше сигурен, че скок от този мост при всички случаи ще се окаже фатален.

Обърна се и насочи поглед към отсрещната страна, отвъд летящите в двете посоки коли. Направи опит мислено да възстанови поредицата от събития, последвали един такъв скок. Течението ще отнесе трупа към пристанището. Отначало той ще остане под вода, може би близо до дъното. После газовете ще го издигнат на повърхността. След часове или дни, в зависимост от температурата на водата и скоростта, с която се размножават газообразуващите бактерии в загниващите вътрешности. Но на даден етап трупът непременно ще изплува.