Тес Геритсън - Изборът

Аби свърна вляво, между две близко паркирани коли.

Пазачите изскочиха едновременно от двете й страни, сграбчиха я за ръцете и ги извиха назад. Тя риташе и драскаше, направи опит дори да ги ухапе.

Но не беше по силите й да се справи с трима здрави мъже. Те я вдигнаха на ръце и я понесоха обратно към спешното отделение, където я чакаше доктор Уетиг.

— Пуснете ме! — пищеше тя. — Те ще ме убият!

— Никой няма да ви стори нищо лошо, госпожо — отвърна единият от пазачите.

— Вие не разбирате! Нищо не разбирате!

Вратата на Спешното отделение отлетя встрани и Аби се озова вътре, под ярката светлина. Принудиха я да легне върху една от количките в преддверието и стегнаха коланите, въпреки яростната й съпротива.

После над нея се надвеси строгото лице на доктор Уетиг.

— Пет милиграма халдол, мускулно! — заповяда с остър глас той.

— Не! — изкрещя Аби. — Не!

— Хайде, по-бързо!

Край количката се появи сестра със спринцовка в ръка. Аби направи отчаян опит да се освободи от коланите.

— Притиснете я надолу! — извика Уетиг. — Нима не можете да укротите една жена, по дяволите?

Няколко чифта ръце се вкопчиха в китките й, други я извърнаха на една страна и оголиха бедрото й.

— Моля ви — проплака Аби и погледна лицето на сестрата пред себе си. — Не му позволявайте да ме нарани! Моля ви!

Но вече беше късно. Кожата на бедрото й потръпна от хладното докосване на напоената със спирт марля, след това иглата потъна дълбоко в нея.

— Моля ви!…

— Всичко ще бъде наред — усмихна й се окуражително сестрата. — Всичко!

— По кея няма следи от гуми — каза инспектор Кариър. — Челното стъкло е пръснато на парчета, а това, което виждам над дясното око на шофьора, много ми прилича на дупка от куршум. Знаеш процедурата, Охлюв… Ще ни трябва пистолета ти.

Кацка кимна и извърна загрижен поглед към водата.

— Кажи на водолаза да го търси ей там… — махна с ръка той. — Освен ако не го е преместило течението…

— Казваш, че си изстрелял осем патрона, а?

— Може да са и повече. Започнах със зареден пълнител…

Кариър кимна и го потупа по рамото.

— Добре, Охлюв. А сега си върви у дома, защото приличаш на претоплено лайно…

— Толкова ли съм свеж? — криво се усмихна детективът, след което се обърна и започна да си пробива път сред хората от криминологията, които се бяха струпали на бетонния кей.

Микробусът беше изваден от водата няколко часа по-рано и сега стоеше в близост до открития склад с контейнерите. По ходовата му част бяха полепнали водорасли. Поради въздуха в гумите се беше преобърнал и беше стигнал тинята на дъното с покрива напред. Челната му част беше цялата в кал. От регистрационния номер стана ясно, че е собственост на болницата „Бейсайд“, а началникът на отдел „Оперативна механизация“ вече даде показания, според които три такива микробуса се използват за превоз на хора и медицинско оборудване до външните клиники. Той изобщо не подозираше, че един от тях липсва.

Шофьорската врата беше отворена. Един от полицейските фотографи се беше навел напред и снимаше арматурното табло. Трупът беше откаран преди около половин час. От шофьорската книжка научиха, че човекът се казва Олег Боровой, тридесет и девет годишен, жител на Нюарк, щат Ню Джърси. Все още очакваха допълнителна информация.

Кацка знаеше, че не бива да се върти около този микробус. Действията му през нощта се разследваха, нямаше смисъл изобщо да го доближава. Прекоси откритото пространство на складовете и се насочи към колата си. Отпусна се на седалката, въздъхна и скри лице в дланите си. Беше се прибрал някъде около два, взе душ и успя да подремне. На разсъмване беше отново на кея. „Вече съм стар за такива екшъни, рече си той. Преди десетина години все още можех да си ги позволя, но днес…“ Преследването и стрелбата в мрака са за младите лъвове, а не за едно ченге, което отдавна вече е навлязло в средната възраст. А в момента той се чувстваше доста над нея…

Някой почука на страничното стъкло. Вдигна глава и видя високата фигура на Лундкуист.

— Здрасти, Охлюв. Добре ли си?

— Отивам си у дома. Искам да поспя…

— А не искаш ли да научиш някои подробности за шофьора на онзи микробус?

— Казвай.

— Пуснали името на Олег Боровой в компютъра и ударили бинго. Руски имигрант, пристигнал в Щатите през осемдесет и девета. Последен адрес Нюарк. Три пъти арестуван, но без присъди.

— Обвинения?