Тес Геритсън - Изборът

— Отвличане на хора и изнудване. Не е осъждан, тъй като свидетелите изчезвали… — Лундкуист се приведе над прозорчето и понижи глас: — Снощи си се изправил пред наистина опасни типове. Ченгетата от Нюарк твърдят, че Боровой е бил член на руската мафия…

— Сигурни ли са?

— Че как иначе? Базата на руската мафия е именно в Ню Джърси. В сравнение с тези копелдаци колумбийците изглеждат като членове на Ротарианския клуб, Охлюв… Те далеч не се задоволяват да ти видят сметката. Преди това ти режат пръстите на ръцете и краката — ей така, за кеф…

Кацка си спомни снощния инцидент и се намръщи. Спомни си как плуваха в мръсната вода, а хората по кея викаха на някакъв непознат език. Пред очите му се появиха отрязани пръсти и крайници, това пък го накара да си помисли за операционни…

— Каква е връзката между Боровой и „Бейсайд“? — вдигна глава той.

— Не знаем.

— Но той е бил зад волана на тяхна кола…

— Тя пък е била пълна с медицинско оборудване. На стойност най-малко две хиляди долара. Вероятно става въпрос за търговия на черно. Може би Боровой е имал съучастници в болницата, които са го снабдявали с лекарства и превързочни материали. Ти си го пипнал в момента, в който ги е пренасял на кораба…

— Нещо за този кораб? Говорихте ли вече с пристанищните власти?

— Собственост на някаква фирма от Ню Джърси, името й е „Компания Сагаев“, панамска регистрация. Отправно пристанище Рига…

— Къде се намира това?

— Латвия. Май беше една от бившите съветски републики.

Пак руснаци, рече си Кацка. Ако снощните типове наистина са били от руската мафия, значи си имат работа с изключително опасни престъпници. Те се бяха появили тук заедно с вълната законни имигранти, подобно на хищници, преследващи стадото с дивеч. Тук, в страната на неограничените възможности, лесната плячка беше в изобилие…

Помисли за Аби Диматео и тревогата му нарасна. За последен път я чу по телефона някъде към един през нощта. Преди около час реши да й позвъни пак, но усети как пулсът му се ускорява. Веднага разбра на какво се дължи това. На очакването. На мъчително-приятното и абсолютно ирационално нетърпение да чуе гласа й… Подобно чувство не беше изпитвал от години. Моментално прецени какво означава то и му стана неудобно.

Затвори телефона, след което го обзе чувство на дълбока депресия.

Извърна глава по посока на кея. Корабът вероятно вече е на стотици мили от брега. Дори и да го засекат в открито море, ще бъдат изправени пред международноправни проблеми…

— Искам да провериш тази „Компания Сагаев“ — обърна се към помощника си той. — Ще търсиш връзка с „Еймити“ и болницата „Бейсайд“.

— Няма проблеми, Охлюв. Вече съм я включил в списъка…

Кацка запали мотора и вдигна глава към Лундкуист.

— Брат ти още ли работи в Бреговата охрана?

— Вече не. Но има много приятели там…

— Опитай се да разбереш дали напоследък са проверявали този кораб.

— Съмнявам се — поклати глава русокосият детектив. — Особено ако това е бил първият му рейс от Рига… — После млъкна и се извърна по посока на кея. Инспектор Кариър се беше насочил към тях и викаше нещо.

Изчакаха го да приближи.

— Хей, Охлюв! Получи ли съобщението за доктор Диматео?

Кацка изключи двигателя, крайниците му изведнъж омекнаха.

За миг чуваше само бученето на кръвта в ушите си. Очите му бяха заковани в лицето на Кариър, очакваше най-лошото…

— Станала е катастрофа…

Количката за храна затрополи по коридора и Аби стреснато отвори очи. Чаршафите под нея бяха мокри от пот, сърцето й лудо блъскаше. Беше сънувала някакви ужасни кошмари. Направи опит да се обърне, но не успя. Ръцете й бяха здраво стегнати в кожените колани, кожата на китките й беше протрита. И изведнъж разбра, че не беше сънувала. Кошмарите бяха действителност, именно от тях не можеше да се пробуди!

От устата й се откъсна отчаян стон, главата й се отпусна обратно върху възглавницата, очите й се заковаха в тавана. После чу проскърцването на стол и извърна очи.

До прозореца седеше Кацка. На дневна светлина небръснатото му лице изглеждаше състарено. Никога не го беше виждала такъв.

— Помолих ги да махнат каишите, но отказаха — промълви той. — Щяла си веднага да свалиш системата… — Стана, пристъпи към леглото и се надвеси над нея. — Добре дошла, Аби. Ти си една млада дама с голям късмет…

— Нищо не помня — объркано прошепна тя.

— Претърпяла си катастрофа. Колата ти се е преобърнала на експресна магистрала „Югоизток“.