Тес Геритсън - Изборът

— А имало ли е и други…

— Не — поклати глава той. — Други пострадали няма. Но твоята кола е доста смачкана… — Замълча, а Аби изведнъж си даде сметка, че очите му са заковани някъде във възглавницата до главата й.

— Кацка! — умолително прошепна тя. — Моя ли е била грешката?

Той неохотно кимна с глава.

— Според следите по асфалта, ти положително си карала с висока скорост… После рязко си натиснала спирачките, вероятно защото нещо се е изпречило пред теб. Колата ти е поднесла и се е ударила в мантинелата. След което се е преобърнала и е прекосила на покрив най-малко две платна…

— О, господи! — простена тя и затвори очи.

Отново настъпи тишина.

— Предполагам, че още не си чула останалото — промълви след известно време той. — Разговарях с хората от пътната полиция, които разследват катастрофата… Страхувам се, че в колата ти са открили счупено шише водка…

— Невъзможно! — рязко отвори очи тя.

— Аби, ти не помниш какво е станало… Снощи ти се събра доста, вероятно си имала нужда от малко отпускане и…

— Щях да помня, ако съм пила! — рязко го прекъсна тя.

— Виж, най-важното сега е…

— Това е най-важното! Нима не виждаш, че отново ми поставят капан?

Кацка разтърка уморените си очи.

— Съжалявам, Аби — промърмори той. — Зная, че ще ти е трудно да приемеш подобен развой на събитията… Но преди малко доктор Уетиг ми показа резултатите от алкохолната проба, която са ти направили през нощта. Две цяло и едно промила…

Вече не я гледаше. Очите му бяха насочени към прозореца, сякаш не можеше да понесе изражението на лицето й. А тя не беше в състояние дори да се обърне към него, тъй като коланите пречеха. Стегна мускули и рязко се дръпна. Болката в китките й беше толкова жестока, че в очите й се появиха сълзи. Няма да плача, рече си. Няма да плача, по дяволите !

Затвори очи и направи опит да прогони яростта от душата си. Това беше всичко, което беше в състояние да направи. Единственото й оръжие. Мръсните копелета бяха успели да разколебаят дори Кацка!

— Не съм пила — тихо промълви тя. — Трябва да ми повярваш. Не съм пила дори капчица!

— А ще ми кажеш ли къде беше тръгнала в три през нощта?

— Тук, в „Бейсайд“. Това го помня. Марк се обади и… — Млъкна и рязко вдигна глава. — Той къде е? Идвал ли е тук? Защо го няма?

Мълчанието на детектива вледени кръвта в жилите й. Извърна глава да го погледне, но лицето му беше извърнато на другата страна.

— Кацка?

— Марк Ходъл не отговаря на пейджъра си…

— Какво?

— Колата му не е на паркинга, никой не знае къде е…

Тя направи опит да каже нещо, но гърлото й изведнъж се запуши.

— Не!

Това беше единственото, което успя да прошепне.

— Рано е за някакви заключения, Аби — погледна я състрадателно Кацка. — Може би пейджърът му е повреден… Все още не знаем нищо със сигурност.

Но Аби знаеше. Тялото й изтръпна, напуснато от всички жизнени сокове. Разбра, че плаче, едва когато Кацка се надвеси над нея с книжна салфетка в ръце и внимателно попи сълзите й.

— Съжалявам — прошепна той. Ръката му приглади непокорното кичурче коса над челото й и за миг се задържа там. — Много съжалявам…

— Открий го, заради мен! — проплака тя. — Моля те!

— Ще го открия.

Миг по-късно чу стъпките му, насочени към вратата. Доста по-късно видя, че беше развързал коланите. Можеше да стане от леглото, да напусне проклетата болница. Но не го стори.

Обърна се към стената и се разрида.

По обед се появи някаква сестра. Извади иглата на системата от вената й, а на масичката до леглото остави поднос с храна. Аби дори не я погледна.

В два часа се появи доктор Уетиг. Изправен до леглото, той започна да прелиства картона с прикрепените към него лабораторни изследвания.

— Доктор Диматео?

Тя не отговори.

— Пред детектив Кацка сте отрекла употреба на алкохол снощи…

Аби продължаваше да мълчи.

— Да признаеш за проблема си означава да направиш първата стъпка към оздравяването… — рече с въздишка Уетиг. — Аз също нося вина, тъй като би трябвало да си давам сметка срещу какво се борите от доста време насам… Но сега вече всичко е на показ, време е да решим проблема.

— Какъв проблем по-точно? — извърна се да го погледне тя.

— Проблемът с вашето бъдеще — отвърна Уетиг. — Уволнението е тежко нещо, но вие сте умна жена. Пред вас има много пътища, медицината е само един от тях…

Тя замълча. В момента загубата на любимата работа й се струваше нещо дребно и незначително. Особено когато я сравнеше с изчезването на Марк.