Тес Геритсън - Изборът

Завесата просъска и се отмести встрани, количката се раздвижи. По тавана затичаха ослепителни слънца. Вкарваха я навътре в болницата, в сърцето на врага. Овързана здраво с кожените колани, тя не направи опит да се съпротивлява. „Трябва да мисля, рече си тя. Да мисля бързо!“

Завиха зад ъгъла и се насочиха към рентгена. Над леглото й се надвеси лице на непознат мъж. Вероятно беше рентгеновият лаборант. Приятел или враг? Вече не беше в състояние да прецени. Прехвърлиха я върху дълга маса и преметнаха коланите през гърдите и бедрата й.

— Стойте абсолютно неподвижно — нареди й лаборантът. — В противен случай ще се наложи да започнем всичко отначало.

Скенерът бавно се спусна над главата й, обзе я чувство на клаустрофобия. Спомни си определението на черепния скенер, което даваха пациентите й: „Все едно, че ти вкарват главата в острилка за моливи…“. Затвори очи. Машината забуча. Направи опит да си припомни подробностите на инцидента.

Спомни си как влиза в колата, как кара по детелината. И толкоз. Всичко останало се губеше в мъгла. Ретроградна амнезия. Не помнеше нищо от самия инцидент, но предхождащите го събития бавно се подреждаха в главата й.

И когато скенерът най-сетне престана да бръмчи, в главата й имаше достатъчно фрагменти от случката. Да направи преценка на случилото се, да вземе мерки за запазването на живота си…

Не се съпротивляваше на действията на лаборанта, дори му помогна да я прехвърли обратно на количката. Той от своя страна щракна единствено колана през гърдите й, без да закопчава превръзките на китките и глезените.

— Ще изчакате тук — каза й той, оставяйки количката пред вратата на рентгена. — От спешното ще дойдат да ви вземат всеки момент… Ако имате нужда от нещо, просто ме повикайте. Ще бъда тук, зад тази врата…

Аби чу как влиза в канцеларията насреща и вдига телефона.

— Обаждаме се от рентгена… Да, приключихме. В момента доктор Блейз проверява снимките. Можете да я приберете…

Аби вдигна ръка и внимателно разкопча колана на гърдите си. Надигна се до седнало положение, таванът се залюля. Притисна длани до слепоочията си и всичко дойде на фокус.

Системата.

Отлепи скоча от кожата си, намръщи се от щипането и внимателно измъкна иглата. Физиологичният разтвор започна да капе по пода. Тя дори не погледна надолу, заета да спре кръвта от вената си. Иглата 16-ти размер прави доста голяма дупка. Нави лепенката около свивката на лакътя си, но кръвта продължаваше да се процежда навън. Но в момента това беше последната й грижа. Те всеки момент щяха да са тук и тогава няма спасение…

Внимателно слезе от количката. Босите й крака се намокриха от локвичката физиологичен разтвор на пода. Лаборантът почистваше масата на скенера в съседното помещение. До слуха й долетя съскането на хигроскопична хартия, последвано от тихото изщракване на капака на кошчето за отпадъци.

Аби взе една престилка от закачалката до вратата и я наметна върху болничния си халат. Макар и незначително, това усилие я остави без дъх. Насочи се към вратата, опитвайки се да мисли въпреки болката. Краката й се подгъваха, сякаш ходеше по пясък. Най-сетне се озова в коридора.

Тук беше пусто. Започна да върви. Краката й продължаваха да се огъват, почти след всяка крачка се налагаше да търси опората на стената. Стигна до ъгъла. В далечния край на новия коридор се виждаше светещия надпис на авариен изход. „Стигна ли онази врата, всичко ще бъде наред“, прехапа устни тя и мъчително се повлече натам.

Някъде зад гърба й се разнесоха викове, последвани от тропот на забързани нозе. Стори й се, че са далеч, на километри от нея.

Натисна бравата с последните остатъци от силите си, вратата се отвори. Изведнъж се озова навън, под тъмното небе. Зад нея екнаха алармени звънци. Хукна да бяга, без изобщо да си дава сметка как го постига… Спъна се в някакъв бордюр, спря и се огледа. Намираше се в началото на паркинга, в босите й стъпала се забиваха ситни камъчета и стъкълца. Нямаше план за бягство, нито пък идея в каква посока да се насочи. Знаеше само едно: трябва да се махне по-далеч от „Бейсайд“!

Зад гърба й се разнесе остър вик.

Обърна се. От аварийния изход бяха изскочили трима униформени пазачи и бързо се приближаваха.

Клекна зад близката кола, но вече беше късно.

Скочи на крака и хукна да бяга. Краката все още не я слушаха. Придвижването й между паркираните коли беше доста бавно.

Стъпките на преследвачите бързо се приближаваха. Не само отзад, но и отстрани.