Тес Геритсън - Изборът

Тогава и ще го открият. Ден-два след инцидента, вече подут до неузнаваемост.

Извърна се към полицая от пътната полиция, който търпеливо чакаше.

— В колко часа видяхте колата?

Наложи се да крещи, за да преодолее грохота на интензивния трафик.

— Някъде около пет сутринта. Беше ей там, на платното, което води за северното отклонение… — Пръстът му се насочи към едно място отвъд съскащия поток автомобили. — Хубаво БМВ, зелено на цвят. Веднага спрях…

— В близост до това БМВ нямаше хора, така ли?

— Не, сър. Изглеждаше изоставено. Проверих в компютъра, но не беше обявено за издирване. Тогава допуснах, че шофьорът е получил някаква повреда и е тръгнал да търси помощ. Но колата пречеше на движението и повиках пътна помощ да я измести…

— Ключове? Някаква бележка?

— Не, сър. Купето беше абсолютно празно.

Кацка отново извърна очи към реката. Колко ли е дълбоко там долу, силно ли е течението?

— Опитах се да позвъня на доктор Ходъл у дома, но никой не отговори — добави полицаят. — По това време още не знаех, че е изчезнал…

Кацка гледаше реката и мълчеше. Мислеше за Аби, чудеше се как ще й съобщи тази смразяваща новина. Изглеждаше толкова крехка в болничното легло! Мисълта да й причини допълнителни страдания му се стори чудовищна.

„Засега няма да й казвам нищо, реши той. Нека първо открием трупа…“

Полицаят проследи погледа му и неволно потръпна.

— Исусе! Мислите ли, че може да е скочил?

Кацка бавно поклати глава.

— Може и да е там, но със сигурност не е скочил — промълви той.

Телефоните не млъкнаха през целия ден. Две от сестрите се оказаха болни и дежурната Уенди Сориано не само пропусна обяда, но беше изправена пред мрачната перспектива да изкара още една смяна. В три и половина следобед тази перспектива започна да се превръща в действителност.

Децата звъниха вече два пъти. „Мамо, Джеф пак ме бие… Мамо, кога ще се върне татко?… Мамо, може ли да използваме микровълновата фурна? Обещаваме да не изгорим къщата до основи…“

Мамо, мамо, мамо…

Защо не се обадят на баща си, по дяволите?

„Защото службата на баща им е важна, твърде важна!“

Уенди въздъхна, подпря брадичката си с юмрук и сведе очи към купчината лекарски предписания пред себе си. Тези практиканти умират да издават заповеди. Всички без изключение се бяха снабдили със скъпи автоматични писалки „Крос“ и драскаха инструкциите си с нескрита наслада. „Магнезиево мляко срещу запек“, „Нощем да се вдигат предпазните решетки на леглото“… Тези и още куп подобни глупости се връчваха на сестрите за изпълнение. Сякаш Бог предаваше инструкциите си на Моисей. Никакъв запек, чадо!…

Уенди въздъхна и посегна към първия формуляр.

Телефонът отново иззвъня. Дано не са пак децата, рече си тя.

— Шесто отделение, на телефона Уенди! — каза раздразнено тя.

— Обажда се доктор Уетиг.

— О! — изпъна гръб уморената сестра. Човек не може да се отпуска, когато разговаря с доктор Уетиг. — Слушам ви, докторе…

— Искам нова алкохолна проба на доктор Диматео. Вземете й кръв и я изпратете в лабораторията „Медмарк“.

— Не в нашата, така ли?

— Не. Направо в „Медмарк“.

— Ще бъде изпълнено, докторе — отвърна Уенди и си записа заповедта. Искането беше малко странно, но не тя беше тази, която може да обсъжда решенията на Генерала.

— Как е тя? — попита Уетиг.

— Малко неспокойна…

— Направи ли опит да излезе?

— Не. Дори носът си не е показала…

— Добре. Нека пази стаята. Не искам никакви посетители, включително от болничния персонал. Ще влизат само тези от списъка, който съм оставил в дежурната.

— Разбрано, доктор Уетиг.

Уенди остави слушалката и впери недоволен поглед в масата. По време на разговора бяха донесли още три папки с клинични нареждания. По дяволите! Цяла вечер ли ще ги изпълнява? Изведнъж й прилоша от глад. Не беше обядвала, не беше имала дори една свободна минутка.

Вдигна глава и забеляза двете млади сестри, които си бъбреха край вратата на отделението. Господи, нима само аз работя в тази сграда?

Попълни един формуляр за алкохолна проба на кръвта и го постави в кутията за лаборантите. Телефонът започна да звъни в мига, в който се надигна от стола. Но тя не му обърна внимание. Да го вдигнат от дежурната стая, нали затова са там?

Излезе от помещението, съпровождана от звъна на двата телефона едновременно.

Вампирът отново се появи. В ръцете си държеше обичайната табличка с епруветки, спринцовки и гумени маркучи.