Тес Геритсън - Изборът

Зави зад ъгъла и влезе в интензивното отделение.

Вътре цареше пълен хаос. Пациентът на второ легло беше колабирал. Съдейки по напрегнатите заповеди, които се разнасяха на висок глас откъм паравана, състоянието му беше крайно опасно. Без да привлича вниманието на никого, Аби мина покрай стаичката с контролните монитори и се насочи към легло №8.

Спря за миг пред остъклената вратичка на паравана, просто за да се увери, че вътре действително лежи Нина Вос.

После безшумно влезе. Вратата меко се захлопна, глъчката на реанимационния екип стана значително по-приглушена. Дръпна перденцето на прозорчето и се обърна към леглото.

Нина кротко спеше, без да има представа за суматохата в отделението. Изглеждаше доста по-слаба в сравнение с последната им среща. Болестта я беше стопила като свещ. Тялото й под завивките беше слабичко, като на малко дете.

Един поглед към картона на рамката на леглото беше достатъчен за Аби. Повишено налягане в белите дробове, значително снижение в капацитета на сърдечната дейност, постепенно увеличаващи се дози добутамин за сърдечна стимулация.

Върна картона на мястото му, обърна се към леглото и срещна погледа на болната жена.

— Здравейте, госпожо Вос…

По лицето на Нина пробяга нещо като усмивка.

— Вие бяхте лекарката, която винаги казва истината, нали?

— Как се чувствате?

— Доволна — въздъхна Нина. — Много доволна!

Аби пристъпи към леглото. Размениха си продължителни погледи.

— Вече зная, няма нужда да ми казвате… — промълви най-сетне Нина.

— Какво знаете, госпожо Вос?

— Че нещата вървят към логичния си край — отвърна болната, затвори очи и мъчително си пое въздух.

Аби нежно хвана ръката й.

— Досега нямах възможност да ви благодаря — промълви тя. — Не съм забравила, че се опитахте да ми помогнете.

— Опитах се да помогна на Виктор…

— Не ви разбирам.

— Той е като онзи герой от гръцката митология… Който отишъл в Хадес, за да върне жена си…

— Орфей.

— Да. Виктор е точно като Орфей. Иска да ме върне. Не го интересува какво струва това, по какъв начин ще го постигне… — Отвори очи и Аби потръпна от бездънната им яснота. — Но това в крайна сметка ще го погуби!

Тук не става въпрос за пари, осъзна се младата лекарка. Тук става въпрос за човешки души…

Вратата на паравана рязко се отвори. На прага се появи една от сестрите, очите й изненадано се спряха на Аби.

— О, доктор Диматео! Какво правите… — млъкна и бързо огледа показанията на монитора.

„Страхува се от саботаж!“, съобрази Аби.

— Нищо не съм пипала — кротко рече тя.

— Бихте ли си тръгнали, моля?

— Чух, че госпожа Вос е в интензивното и дойдох да я видя…

— Тя има нужда от спокойствие — отвърна сестрата и й направи знак да излезе. — Не видяхте ли табелата „Посещенията забранени“? Тази вечер ще я оперират, нужно й е спокойствие.

— Така ли? Каква ще бъде операцията?

— Нова трансплантация. Намерили са подходящ донор.

Заковала поглед в затворената врата на номер 8, Аби тихо попита:

— Госпожа Вос знае ли това?

— Какво?

— Дала ли е писмено съгласие за трансплантацията?

— Мъжът й се подписа вместо нея. А сега ви моля веднага да напуснете!

Без повече приказки Аби се обърна и излезе. Не знаеше дали някой е забелязал как напуска реанимацията. Просто вървеше по коридора, насочила се към асансьорите. Вратите се плъзнаха встрани, но кабината се оказа пълна. Успя да си намери място и застана с гръб към останалите пътници.

„Намерили са донор, объркано си помисли тя. Как, откъде?

И тази вечер Нина Вос ще бъде подложена на нова трансплантация…“

Поредицата на предстоящите през нощта събития се оформи в главата й в момента, в който кабината най-сетне спря на партера. Беше изчела информацията за други подобни трансплантации в „Бейсайд“ и знаеше какво ще се случи. Някъде около полунощ Нина ще бъде вкарана в операционната, където екипът на Арчър ще я подготви за трансплантация и ще чака телефонното обаждане. Друг екип от хирурзи ще е сторил същото, около друг пациент. Скалпелите ще потънат в живата плът, ще срежат мускули и сухожилия, ще отворят гръдния кош, в който се крие съкровището… Живо, туптящо сърце…

Жътвата ще бъде направена бързо и чисто.

„Тази вечер нещата просто ще се повторят“, каза си тя.

Вратите се плъзнаха встрани. Аби излезе от кабината и с наведена глава се насочи към изхода.

Откри телефонна кабина едва на две пресечки от болницата и влезе вътре, трепереща от студ. Прибягна до скъпоценния си запас от монети и набра номерът на Кацка.