Тес Геритсън - Изборът

Нямаше го. Полицаят насреща предложи да му остави съобщение.

— Казвам се Аби Диматео и трябва непременно да говоря с него! — извика в слушалката тя. — Няма ли начин да го откриете? Пейджър, или нещо друго… Въпросът е изключително спешен!

— Почакайте, ще ви прехвърля на централата…

Нещо в слушалката прещрака, после прозвуча гласът на телефонистката:

— Момент, ще помоля диспечерския пункт да го потърси по радиостанцията в колата му…

След няколко напрегнати секунди тишина, телефонистката отново се появи.

— Съжалявам, но все още нямаме връзка с детектив Кацка… Защо не ни оставите телефон, на който да ви потърси?

— Благодаря, всъщност не знам… Пак ще се обадя…

Постави слушалката и поклати глава. Нямаше повече монети, край на всякакви разговори.

Погледна навън. Подгонени от вятъра, около телефонната кабина летяха боклуци и стари вестници. Не й се искаше отново да излиза на студа, но не знаеше какво друго да стори.

Можеше да се обади само на още един човек.

Половината от телефонния указател липсваше. Аби го разлисти, без да очаква да открие това, което й трябва. Затова много се учуди, когато откри името: И. ТАРАСОФ.

С треперещи ръце набра номера, после натисна бутона за разговор за чужда сметка. „Моля те, обади се! Моля те, приеми разговора за своя сметка!“

След четири сигнала в слушалката прозвуча тих и спокоен глас:

— Ало?

Някъде в стаята приглушено звънтяха прибори, чуваше се класическа музика.

— Да, приемам да бъде за моя сметка…

Облекчението й беше огромно, думите се изсипаха от устата й като пълноводен поток.

— Не знаех към кого да се обърна! Не мога да открия Вивиан, а никой друг не желае да ме изслуша! Вие трябва да отидете в полицията и да ги накарате да слушат!

— Спокойно, Аби — рече доктор Тарасоф. — Кажете ми какво се е случило…

Тя си пое дъх. Сърцето блъскаше в гърдите й. Изгаряше от нетърпение да сподели с някого парещата си тайна.

— Тази нощ Нина Вос ще получи второ сърце! Мисля, че най-сетне разбрах по какъв начин се действа… Сърцата не пристигат по въздуха, а жътвата се прави тук, в Бостън !

— Къде? В коя болница?

Очите й попаднаха на една кола, която бавно пълзеше по улицата. Въздухът напусна дробовете й едва когато колата се плъзна зад ъгъла и изчезна.

— Аби?

— Да, тук съм…

— От господин Пар научих, че напоследък ви се е насъбрало доста… Дали не сте…

„Поне ти ме изслушай!“, примоли се безгласно Аби. Моля те! Затвори очи и направи усилие да възвърне самообладанието си. Човекът насреща не биваше да се съмнява в психическото й състояние. После започна:

— Днес Вивиан ми се обади от Бърлингтън. Там не са правили никакви жътви. Органите изобщо не са идвали от Върмонт…

— Къде тогава са правени жътвите?

— Не съм напълно сигурна. Предполагам, че е ставало в една сграда в Роксбъри. „Медицински доставки Еймити“. Полицията трябва да бъде там преди полунощ, за да спаси донора…

— Не виждам как мога да ги убедя — промърмори със съмнение в гласа Тарасоф.

— Трябва да ги убедите! В отдел „Убийства“ има един детектив на име Кацка. Успеем ли да го открием, той непременно ще ни повярва! Тук не става въпрос за имунна съвместимост на органи, доктор Тарасоф! Те отглеждат донори, не разбирате ли? Убиват хора!

В слушалката долетя приглушен женски глас:

— Иван, вечерята ти изстива!…

— Налага се да я пропусна, скъпа — отвърна Тарасоф. — Имам спешен случай… — Гласът му отново се върна в слушалката, тих, но настойчив: — Аби, излишно е да ви казвам, че тази история ме плаши!

— Мен също!

— Тогава да отидем право в полицията. Нека те поемат нещата в свои ръце. За нас е твърде опасно!

— Съгласна съм.

— Ще го направим заедно. Колкото по-голям е оркестърът, толкова по-силно звучи музиката.

Тя се поколеба.

— Страхувам се, че моето присъствие само ще предизвика съмнения…

— Но аз не зная подробностите, Аби. Вие ги знаете…

— Добре — отвърна след кратък размисъл тя. — Ще отидем заедно. Бихте ли ме взел оттук? Замръзнала съм, освен това умирам от страх!

— Къде сте?

Тя извърна глава към тротоара. На две пресечки по-нататък блестяха болничните крила, сякаш увиснали в мрака.

— В една телефонна кабина, съвсем близо до „Бейсайд“. Не мога да ви кажа името на улицата…

— Добре, ще ви открия.

— Доктор Тарасоф? — прошепна тя.

— Да?

— Моля ви, побързайте!