Тес Геритсън - Изборът

— Как се е озовало тук всичко това? — озадачено промърмори Лундкуист.

Кацка отвори следващото чекмедже. Вътре имаше малки стъклени епруветки. Вдигна една от тях и прочете надписа на етикета. Натриев хлорид. Беше наполовина празна.

— Оборудването е било използвано — рече той.

— Много странно, мамка му! — изръмжа Лундкуист. — Какви операции са се извършвали тук?

Кацка отново насочи вниманието си към масата. Представи си Аби, пристегната с тези кожени колани, стана му лошо. Тръсна глава да прогони видението, съзнанието му беше парализирано от пипалата на страха. А сега трябваше да мисли. Да мисли, за да я спаси! Обърна се и рязко се отдалечи от масата.

— Хей, Охлюв! — изненадано подвикна Лундкуист. — Добре ли си?

— Добре съм — изръмжа Кацка и се насочи към изхода.

Спря се чак когато се озова на тротоара. Вдигна глава, присви очи срещу вятъра и огледа мрачната сграда на „Еймити“. Оттук не се забелязваше нищо необичайно. Една занемарена сграда на също така занемарена улица. Мръсна каменна фасада, от която стърчаха сандъците на климатичната инсталация. При предишното си посещение тук беше видял точно онова, което очакваше да види. Каквото трябваше да види. Едно прашно изложбено помещение, отрупаните с каталози изподраскани бюра в ъгъла… Няколко продавача, заети с безкрайни телефонни разговори. Не беше стигнал до горните етажи, изобщо нямаше представа, че малкият асансьор ще го достави директно в това излъскано до блясък помещение.

При операционната маса с увиснали от двете й страни кожени колани.

Преди по-малко от час Лундкуист беше открил собствениците на тази сграда: компания „Сагаев“ със седалище Ню Джърси — същата, която притежаваше и онзи товарен кораб в пристанището. Руската мафия! Колко дълбоко в „Бейсайд“ е проникнала тя? Или ползва услугите на отделни болнични служители? Търговски партньор в нелегалната търговия с органи?

Пейджърът на Лундкуист изжужа. Той погледна екранчето и посегна към мобифона в колата.

Кацка остана пред сградата. Мислите му непрекъснато се връщаха към Аби и местата, на които би могъл да я търси. Болницата вече беше претърсена из основи. Също като паркинга и околните квартали. По всичко личеше, че се е измъкнала сама, без чужда помощ. Но къде би могла да отиде? На кого би могла да се обади? Без съмнение на някого, на когото има пълно доверие…

— Охлюв!

Обърна се и видя, че Лундкуист размахва мобифона.

— Кой е?

— Бреговата охрана. Осигурили са ни хеликоптер…

По трапа се разнесе тропот от подковани обувки.

Аби рязко вдигна глава. Яков продължаваше да спи в скута й. „Сърцето ми блъска толкова силно, че положително ще го събуди“, рече си тя.

Вратата рязко се отвори. На прага се изправи Тарасоф, зад него се виждаха намръщените лица на двамата му придружители.

— Да вървим — изръмжа той.

— Къде?

— На малка разходка. — Очите на хирурга се изместиха върху спящото момче. — Събудете го, той също ще дойде…

— Не! — стисна го в прегръдките си Аби. — Не закачайте момчето!

— То ни трябва!

— За какво?

— Кръвта му е АБ-положителна. А в момента имаме нужда именно от тази кръвна група…

Очите й се заковаха в лицето на Тарасоф. После се сведоха към спящото в ръцете й момче. „Нина Вос, изведнъж си спомни тя. Нейната кръвна група е АБ-положителна!“

Единият от мъжете пристъпи напред, хвана ръката й и рязко я дръпна. Момчето падна на пода, отвори очи и объркано примигна. Втората горила влезе в каютата, срита го и изръмжа някаква команда на руски.

Момчето сънливо се изправи на крака.

Тарасоф вървеше пръв. Прекосиха един слабо осветен коридор, отвориха някакъв залостен люк и продължиха нагоре. Пред тях се появи боядисана в синьо врата. Тарасоф се насочи към нея, трапът леко пружинираше под тежестта на тялото му.

Изведнъж момчето се изтръгна с рязко движение от пазачите си и хукна обратно. Единият от мъжете успя да го хване за ризата, но Яков светкавично се завъртя и заби зъби в ръката му. Мъжът изрева от болка, вдигна свободната си ръка и нанесе тежък плесник в лицето му.

Ударът беше толкова силен, че Яков отлетя няколко крачки назад и се просна по гръб.

— Престанете! — изкрещя Аби.

Мъжът сграбчи Яков за ризата и го изправи на крака. Вторият плесник го отправи право в обятията на Аби. Момчето се вкопчи в нея, заби нос в рамото и й захлипа. Грубиянинът пристъпи напред с очевидното намерение да ги раздели.

— Стой по-далеч от него, да те вземат мътните! — изкрещя извън себе си Аби.