Тес Геритсън - Изборът

Яков трепереше в прегръдката й, устните му шепнеха неразбираеми слова.

— Тук съм, миличък, не се страхувай! — целуна го по косата Аби. — Аз съм тук!

Момчето вдигна глава. В очите му се четеше ужас. „Той знае какво ще ни се случи“, помисли си Аби.

Силен тласък отзад я принуди да направи крачка по посока на синята врата.

Изведнъж се озоваха в друг свят.

Коридорът беше облицован с дърво, подът беше покрит със светъл линолеум. Над главите им светеха лампи с красиви абажури. Стъпките им заехтяха по металната стълба, от която се излизаше в друг коридор. В дъното имаше широка двойна врата.

Момчето започна да трепери още по-силно и изведнъж й натежа. Аби го пусна да стъпи на земята и повдигна брадичката му. В погледа, който си размениха, имаше всичко — разбиране, общуване, съчувствие към съдбата на другия. Стисна ръката на Яков и го поведе към широката врата. Горилите ги обградиха отпред и отзад, а Тарасоф водеше шествието. Спря пред вратата и бръкна в джоба си за ключовете. Аби прехвърли тежестта си напред и стегна мускули. Вече беше пуснала ръката на момчето.

Тарасоф бутна вратата, зад която блеснаха бели стени.

Аби полетя напред. Рамото й потъна в гърба на горилата, той от своя страна политна към доктора и го събори на прага.

— Мръсни копелета! — изкрещя тя. — Мръсни, гадни копелета!

Мъжът отзад направи опит да извие ръцете й. Но тя му се изплъзна, обърна се и му нанесе страхотен удар в лицето. С крайчеца на окото си забеляза някакво движение. Беше Яков, който се стрелна обратно и изчезна зад ъгъла. Мъжът отпред се изправи и й налетя от другата страна. Двамата я сграбчиха едновременно и я понесоха на ръце към бялата стая.

— Дръжте я здраво! — извика Тарасоф.

— Момчето…

— Оставете момчето! То няма къде да избяга. Дайте я тук, на масата!

— Но тя не иска да стои мирно!

— Мръсни копелета! — фучеше Аби и бясно риташе с крака.

Тарасоф започна да рови из някакви шкафчета.

— Дайте ми ръката й! — остро заповяда той. — Трябва да й бия една инжекция!

Обърна се със спринцовка в ръка. Иглата потъна в кожата на Аби и тя изкрещя от болка. Изпъна тялото си като струна, но не успя да се освободи. Направи опит да рита с крака, но те вече не я слушаха. Зрението й се замъгли, клепачите й отказаха да стоят отворени. Гласът й изчезна. Направи опит да извика, но от устата й се отрони само една едва доловима въздишка.

„Какво ми става?! Защо не мога да се движа?“

— Пренесете я оттатък! — заповяда Тарасоф. — Ако не я интубираме веднага, ще я изпуснем!

Мъжете я пренесоха в съседната стая и я положиха върху някаква маса. Светнаха операционни прожектори. Будна и в пълно съзнание, Аби не беше в състояние да помръдне. Но усещаше всичко — каишите, които стегнаха китките и глезените й, натискът на ръката на Тарасоф върху челото й, студеното острие на ларингоскопа, който потъна дълбоко в гърлото й и я задави. Викът на ужас проехтя само в главата й, от устата й не излетя никакъв звук. Усети как пластмасовата тръбичка се плъзга в гърлото й, минава покрай гласните струни и се забива в трахеята. Не можеше да се помръдне, не можеше дори да се бори за глътка кислород. Тръбичката бе залепена със скоч върху лицето й, другият край влезе в пластична торба. Тарасоф рязко я стисна и гърдите на Аби се повдигнаха в три резки, животоспасяващи вдишвания. После тръбичката изскочи от тръбата и влезе в нарезите на кислородния апарат. Машината започна да вкарва и изкарва въздух в дробовете й на равни интервали.

— Сега идете за хлапето! — заповяда Тарасов. — Не, само един… Другият ще ми асистира…

Единият от мъжете излезе, а вторият пристъпи към масата.

— Стегни й ремъците — заповяда докторът. — След минута-две действието на сукцинилхолина ще изчезне и тогава тя пак ще започне да се мята! Искам я напълно неподвижна, за да й сложа системата!

„Сукцинилхолин! Лекарството, което беше убило Арън! Което го беше лишило от възможността не само да се бори, но дори и да диша!“

Действието му действително започна да отслабва. Аби усети как гръдните й мускули започват да се стягат, протестирайки срещу грубата инвазия на тръбата. После клепачите й се повдигнаха, очите й се заковаха в мъжа, надвесен над масата. Стиснал в ръка голяма ножица, той режеше дрехите й. Гърдите й изскочиха навън, после се разголи и корема. В очите на мъжа се появи неподправен интерес.

Тарасоф вкара иглата на системата във вената й и вдигна глава. Погледът му срещна очите на Аби и бързо отгатна въпроса в тях.