Мери Кларк - Играчът на лотария

— О, мога да изнервя Рокси — отвърна Нели. — Когато миналия месец се ожениха, открих една снимка на Тим на Джоунс Бийч, на която той прилича на изхвърлен на брега кит. Поръчах й рамка и я изпратих с послание: „Поздравления и прав ти път!“.

— Харесваш ми, Нели — изкиска се Елвира. — Ти си от жените, които са ми по сърце. Ето какъв е планът. По някакъв начин ще си определиш среща с тях и ще носиш копие на брошката ми слънце. Моят редактор ми направи няколко резервни.

— Елвира, но брошката изглежда скъпа.

— Скъпа е, защото има вграден касетофон. Ще го включиш, ще ги примамиш да си признаят, че са те измамили, и после ще накараме твоя приятел адвоката Денис О’Шей да подаде жалба до брачното отделение на съда, че съпругът ти те е ограбил.

В пълната гръд на Нели припламна слаба надежда.

— Елвира, мислиш ли, че наистина има някакъв шанс?

— Всъщност това като че ли е единственият ти шанс — отвърна тихо Елвира.

След като затвори телефона, няколко минути Нели седя дълбоко замислена. Спомни си как преди две години, когато майката на Тим умираше, старата жена го беше помолила да й каже истината: не е ли запалил той гаража, когато е бил осемгодишен? Винаги го беше отричал, но в онзи ден, като виждаше, че тя си отива, бе рухнал и си беше признал. Знам как да го накарам, помисли си Нели, и посегна към телефона.

Вдигна Тим. Когато чу гласа й, явно се раздразни:

— Слушай, Нели, стягаме се да заминем за Флорида завинаги, така че какво има?

Нели преплете пръсти.

— Тим, имам лоши новини. Не ми остава повече от месец. — И си е така, помисли си тя. Поне не и в Стайвъсънт Таун.

Гласът на Тим прозвуча леко загрижено.

— Нели, това е много лошо. Сигурна ли си?

— Напълно.

— Ще се моля за теб.

— Затова ти се и обаждам. Трябва да ти призная, че не си мислех особено хубави неща за теб през всичките тези седмици, откакто Рокси прибра печалбата от лотарийния билет.

— Това беше нейният билет.

— Знам.

— Искам да кажа, аз все й разправях как сме пускали тези цифри и онази седмица тя играла с тях за късмет, а пък аз пробвах друга комбинация.

— Нейната ли?

— Не си спомням — отвърна бързо Тим. — Виж, Нели, съжалявам, но утре заминаваме, а новите наематели пристигат сутринта. Имам да върша доста неща.

— Тим, трябва да те видя. Опитвам се да подготвя душата си и тъй като мразех и теб, и Рокси толкова много, нужно ми е да те видя и да говоря с теб. Иначе няма да мога да умра спокойно. — Още по-вярно, помисли си Нели.

В далечината чу писклив глас да вика:

— Тим, кой, по дяволите, е това?

Тим снижи глас и бързо каза:

— Заминаваме с обедния самолет утре. Ела тук в десет часа. Но, Нели, трябва да знаеш, че мога да ти отделя само петнадесет минути.

— Благодаря ти, Тим — отвърна Нели с по-мек от всякога глас. Затвори телефона и се обади на Елвира. — Ще ми отдели петнадесет минути утре сутринта — рече тя. — Елвира, способна съм да го убия.

— От това няма да има никаква полза — възрази Елвира. — Намини днес следобед и ще ти покажа как да използваш брошката.

На следващия ден в девет часа Нели тъкмо се готвеше да облече палтото си, когато на вратата се позвъни. Беше Денис О’Шей, симпатичният пенсиониран адвокат, който живееше надолу по коридора в 8F. Беше се нанесъл там преди около шест месеца. Няколко пъти я бе изпращал до вратата, когато се срещаха в асансьора. Той беше по-скоро дребен, някъде около метър и седемдесет, със стегната, съразмерна фигура, добродушни очи зад очилата без рамки и приятно интелигентно лице.

Беше й казал, че жена му е починала преди две години и след като се пенсионирал от „Лигъл Ейд Съсайъти“ на шестдесет и пет годишна възраст, решил да продаде къщата в Сайосет и да се върне в града. В момента прекарваше времето си между апартамента и вилата си в Кейп Код.

Нели бе забелязала, че също като нея Денис притежава силно развито чувство за справедливост и не обича нечестните неща. Затова бе имала куража да го помоли за съвет, когато Рокси представи печелившия билет.

Тази сутрин Денис имаше угрижен вид.

— Нели — подхвана той, — сигурна ли си, че знаеш как се пуска онзи касетофон?

— О, разбира се, просто трябва да прокараш ръка по фалшивия диамант в центъра.

— Покажи ми.

Тя го направи.

— Кажи нещо.

— Върви по дяволите, Тим.

— Точно така. Сега да чуем записа.

Тя извади касетата от брошката, сложи я в касетофона, който Елвира й бе дала, и натисна бутона за прослушване. Пълно мълчание.