Мери Кларк - Играчът на лотария

— Реших да мина пеша по Кристофър стрийт и да събера мислите си, нали ме разбираш? Свалих брошката и я сложих в чантата. Тя е толкова хубава, че се боях да не ми я откраднат. После на Десета улица и Авеню Б видях две деца. Едва ли бяха на повече от десет-единадесет години. Можеш ли да повярваш, че едното от тях показваше на другото пистолет?

Втренчи се пред себе си.

— Да ти кажа, побеснях. Тези момчета не само бяха избягали от училище, но размахваха онзи пистолет, сякаш беше играчка. Приближих се до тях и им наредих да ми го дадат.

— Какво си направила? — примигна Денис О’Шей.

— Хлапето, което не държеше пистолета, рече: „Застреляй я“, но ми се струва, че другото трябва да ме беше взело за цивилно ченге или нещо подобно — продължи Нели. — Както и да е, то се уплаши и ми го даде. Казах им, че деца на тяхната възраст би трябвало да са на училище и да си играят на топка, както правеха момчетата по наше време.

Елвира кимна.

— Значи пистолетът беше у теб, когато отиде да се видиш с Тим и Рокси?

— Нямах време да го предам в полицията. Тим ми беше обещал само петнадесет минути. Както се оказа, не ми бяха необходими повече от десет.

Елвира видя, че Уили се готвеше да зададе въпрос. Поклати глава. Беше ясно, че Нели бе на път отново да преживее мислено сцената.

— Добре, Нели — рече меко тя. — Какво стана, когато отиде у тях?

— Закъснях с около две минути. На Кристофър стрийт снимаха филм и трябваше да си пробивам път сред тълпата, която зяпаше актьорите. Когато пристигнах, работниците от службата за пренасяне бяха приключили. Рокси ме пусна да вляза. Не мисля, че Тим я беше предупредил за идването ми. Устата й като че ли увисна, когато ме видя. Дневната беше празна, като се изключи старият разтегателен стол на Тим, в който той се беше настанил, както обикновено. Дори не се изправи, което би сторил един джентълмен. После мисис Тим Монахън номер две най-нагло ми рече: „Махай се оттук!“. До този момент вече се бях изнервила до такава степен, че погледнах право към Тим и просто издрънках всичко, което си бях намислила: остава ми да живея само месец и искам прошката му, задето съм му била толкова ядосана, лотарийният билет няма значение и се радвам, че има кой да се грижи за него. Но преди да умра, също като майка му, искам все пак да чуя истината.

— Казала си им това! — възкликна Уили.

— Умна си — прошепна Елвира.

— Както и да е, Тим имаше странно изражение — сякаш се готвеше да се засмее, — после каза, че историята тревожела и него от самото начало. Вярно било, купил печелившия билет и го разменил с този на Рокси, след което го държал в сейф в банката на Западна четвърта улица, докато миналия месец не го взел и не го дал на Рокси да го осребри. Каза още, че съжалявал за болестта ми, защото съм била добра, щедра жена.

— Признал го е просто така! — възкликна Елвира.

— Толкова бързо, че едва не припаднах, а той през цялото време се смееше. Сега съм напълно сигурна, че се забавляваше за моя сметка. Осъзнах, че не съм си сложила брошката, и отворих чантата, започнах да ровя, за да я намеря, а Рокси изкрещя нещо за пистолета. Извадих го, за да им обясня, а той взе, че гръмна и Тим се свлече като торба с мас. След това всичко ми е мътно. Рокси се опита да грабне пистолета и следващото нещо, което си спомням, е, че се озовах в полицейското управление.

Посегна към чашата си.

— Така че, предполагам, няма защо да се безпокоя дали ще задържа този апартамент, или ще отида при братовчедка си в Ню Брънсуик. Мислите ли, че ще ме изпратят в същия затвор, където вкараха онази жена, която застреляла съпруга си, защото искала да задържи кучето при себе си след развода им?

Остави чашата и бавно се изправи. Елвира, Уили и Денис О’Шей видяха как лицето й се сгърчи.

— О, господи — изстена тя, — как можах да застрелям Тим?

После припадна.

На следващата сутрин Елвира се върна от посещението си при Нели в болницата.

— Ще я задържат няколко дни — каза на Уили. — Толкова по-добре. Вестниците са в стихията си. Погледни. — Подаде му „Поуст“. На първа страница имаше снимка на истерично ревящата Рокси, която гледаше как изнасят тялото на Тим от апартамента. Според тези писания Рокси твърди, че веднага щом се е появила, Нели е започнала да стреля.

— Можем да свидетелстваме, че е имала уговорена среща с Тим — отвърна Уили, — но Нели наистина каза, че Рокси, изглежда, не я е очаквала. — Челото му се смръщи, докато обмисляше положението. — Денис О’Шей се обади, когато те нямаше. Смята, че не е лоша идея да се споразумеем със съдията 12 12 Споразумението се състои в това, че обвиняемият се признава за виновен за по-малкото престъпление, за да не бъде съден за по-тежкото. — Бел.пр. .