Мери Кларк - Играчът на лотария

Елвира бръсна едно влакънце от ръкава на прекрасно ушития си костюм. Обикновено обичаше да облича този тоалет. Беше само номер 14, но успяваше да закопчее копчето на колана на панталона без прекалено много усилия. Днес обаче нищо не беше в състояние да я успокои. Може на Нели да й бяха измъкнали с измама печелившия лотариен билет, тя пък я бе снабдила с билет за затвора, разсъждаваше Елвира.

— Мислех си, че ако успея да открия онези деца, от които Нели е взела пистолета, поне бих доказала, че не е възнамерявала да отиде там въоръжена. Ще я накарам да ми ги опише.

Мисълта да действа й донесе известно облекчение.

— По-добре да се преоблека в някакви стари дрипи, за да се разхождам спокойно. Кварталът не е от най-добрите.

След около час, натъкмена с вехти дънки и протрита блуза с Мики Маус, на която бе закачена брошката слънце, Елвира застана на поста си на ъгъла на Авеню Б и Десета улица. Момчетата, които Нели й беше описала, бяха около десет-единадесет годишни. Едното било ниско и слабо, с къдрава коса и кафяви очи, а другото — по-високо и яко. И двете били подстригани късо и носели златни ланци и по една обеца.

Вероятността случайно да се натъкне на тях беше малка и след половин час Елвира започна систематично да обхожда магазините в квартала. Купи си вестник от единия, две ябълки от другия, аспирин от аптеката. Във всеки магазин подхващаше разговор. Късметът обаче я споходи едва при обущаря.

— Естествено, че ги зная тия двамата. Малкият е истинска напаст. Другият не е лошо момче. Обикновено висят край онзи ъгъл. — Посочи през прозореца. — Тази сутрин ченгетата прибираха кръшкачите и ги връщаха на училище, така че, предполагам, няма да се появят до три часа.

Доволна от информацията, Елвира възнагради обущаря, като купи от него цяла камара бои, никоя от които не й беше необходима. Докато бавно броеше рестото, той й обясни, че изпуснал очилата си за четене и ги настъпил, но затова пък отдалеч можел да види дори как киха комар. После, поглеждайки покрай нея, възкликна:

— Ето ги децата, които търсите. — Посочи към другата страна на улицата. — Явно отново са изкръшкали от училище.

Елвира се завъртя.

— Задръж рестото — извика тя и изхвърча от магазина.

Час по-късно Елвира унило разправяше на Уили и на Денис О’Шей какво се бе случило.

— Когато разговарях с тях, те току-що бяха видели снимката на Нели в „Поуст“ и я бяха познали. Тия малки подлеци бяха тръгнали към полицейското управление, за да разкажат, че Нели уж се приближила към тях и ги попитала къде може да си купи пистолет, защото спешно й трябвал, а после им предложила стотарка. Твърдяха, че те самите не знаели, но по-късно някакво друго хлапе им се похвалило, че й продало един.

— Това е проклета лъжа — рече твърдо Денис. — Точно преди да излезе от апартамента вчера сутринта, Нели провери портмонето си. Без да искам, забелязах, че нямаше повече от три-четири долара в него. Защо им е на тия хлапета да лъжат?

— Защото Нели им е взела пистолета — отвърна му Елвира — и това е тяхната възможност да си разчистят сметките с нея. — В този момент тя осъзна, че всъщност не знаеше защо Денис седеше в дневната и разговаряше с Уили, когато се беше прибрала у дома.

Когато той й каза причината, тя съжали, че бе попитала. Бяха направили аутопсията. Единият куршум само бе одраскал челото на Тим. Другите два се бяха забили в сърцето му и от ъгъла, под който били влезли, ставало ясно, че са изстреляни, след като вече е лежал на пода. Областният прокурор се обадил на Денис да му каже, че сега не можело да става дума за друго, освен за непредумишлено убийство от първа степен с утежняващи вината обстоятелства, за което минималната присъда щяла да е петнадесет години затвор. Така че или го приема, или отказва.

— А когато разговарях с него, все още не беше чул за тези деца — завърши Денис.

— Нели знае ли вече за това? — попита Елвира.

— Видях се с нея тази сутрин точно след като ти си бе тръгнала. Възнамерява да излезе от болницата утре и да сложи ред в делата си. Все повтаря, че трябвало да си плати за престъплението.

— Не ми е приятно да повдигам този въпрос — започна Уили, — но възможно ли е Нели наистина да е купила пистолета и да е била достатъчно вбесена, за да иска да убие Тим?

— Да е насочила пистолета към сърцето му, докато е лежал на пода! — възкликна Елвира. — Не вярвам.

— Не мисля, че го е направила умишлено — съгласи се О’Шей. — Но го е убила. Отпечатъците й са по пистолета. — Стана. — По-добре да се обадя ида започна да уреждам споразумението. Ще видя дали ще дадат на Нели малко време, преди да започне да излежава присъдата си.