Мери Кларк - Играчът на лотария

— Предполагам, че ти си казала на приятелката си Елвира за мен — рече Денис. — Обади ми се преди няколко минути, за да ме предупреди. Според нея, изглежда, имаш проблеми с пускането на касетофона.

Нели усети как пръстите й затрепериха. Не бе успяла да мигне цялата нощ. Съществуваше някаква възможност, вероятност да получи своя дял от печалбата. Но ако планът се провалеше, това щеше да бъде краят. През цялата изминала година не беше проляла нито сълза, но точно в този момент, като гледаше изписаната по лицето на Денис О’Шей загриженост, усети как очите й се навлажняват.

— Покажи ми къде греша — каза тя.

През следващите десет минути пробваха да пускат и да спират касетофона, казваха по няколко думи и ги прослушваха. Номерът беше да натиснеш малкото бутонче силно. Накрая Нели въздъхна:

— Схванах. Благодаря ти, Денис.

— Удоволствието беше мое. Нели, ти само ги запиши как си признават, че са те измамили, а аз ще ги призова в съда толкова бързо, че няма да разберат откъде им е дошло.

— Но те заминават за Флорида.

— Лотарийните чекове се издават в Ню Йорк. Остави аз да се погрижа за тази част от нещата.

Почака асансьора с нея.

— Нали знаеш кой автобус да вземеш?

— Не е чак толкова далеч до Кристофър стрийт. Поне в едната посока ще повървя.

Елвира прекара напрегната сутрин. В осем часа започна да почиства наново безукорно чистия апартамент. В девет без петнадесет намери номера на Денис О’Шей в указателя и му се обади, споделяйки с него безпокойството си, че Нели може да не е схванала как да използва касетофона. После пак се зае да бърше вече излъсканите мебели. За Уили това беше сигурен знак, че е силно загрижена.

— Какво те мъчи, скъпа? — попита накрая той.

— Имам лошо предчувствие — призна тя.

— Страхуваш се, че Нели няма да може да се справи с касетофона?

— И за това се безпокоя, но също, че може да не съумее да ги накара да проговорят, най-вече се тревожа обаче, че ще й признаят всичко, а тя няма да успее да го запише.

Нели трябваше да се срещне с бившия си съпруг и с Рокси в десет. В десет и половина Елвира седна и се втренчи в телефона. В десет и тридесет и пет той иззвъня. Беше Корделия и търсеше Уили.

— На една от нашите сестри й тече таванът на кухнята — каза Корделия. — Целият апартамент е започнал да мирише на плесен. Веднага изпрати Уили.

— По-късно, Корделия. Чакаме важно съобщение. — Елвира знаеше, че няма да се измъкне, без да обясни проблема.

— Трябваше да ми кажеш по-рано — скара й се Корделия. — Ще започна да се моля.

Към пладне Елвира имаше напълно съсипан вид. Отново се обади на Денис О’Шей.

— Някаква вест от Нели?

— Не. Мисис Миън, Нели ми каза, че Тим Монахън ще й отдели само петнадесет минути.

— Знам.

Най-сетне в дванадесет и петнадесет телефонът иззвъня. Елвира грабна слушалката.

— Елвира.

Беше Нели. Елвира се опита да определи тона на гласа й. Напрегнат? Не. Стреснат. Да, това беше. Стреснат. Нели говореше така, сякаш беше в транс.

— Какво стана? — запита Елвира. — Признаха ли си?

— Да.

— Записа ли ги?

— Не.

— О, това е ужасно. Съжалявам.

— Но не е най-лошото.

— Какво искаш да кажеш, Нели?

Последва дълга пауза, след това Нели въздъхна.

— Елвира, Тим е мъртъв. Застрелях го.

Пет часа по-късно Елвира и Уили внесоха парите за гаранцията, след като Денис О’Шей, самоназначилият се адвокат на Нели, пледира, че е невинна по обвинението за убийството втора степен, за непредумишлено убийство от първа степен и за носене на скрито оръжие. Нели излезе от подобната си на транс летаргия само колкото да каже с изненадан глас:

— Но аз наистина го убих.

Отведоха я вкъщи. На кухненския плот имаше половин кейк „Сара Лий“, внимателно увит в найлон.

— Тим винаги е харесвал този кейк — въздъхна тъжно Нели. — Днес изглеждаше ужасно, даже преди да умре. Не мисля, че Рокси се е грижила да му готви.

Елвира се чувстваше отвратително. Всичко това беше станало по нейна вина. Сега Нели я очакваха дълги години затвор. На нейната възраст това би могло да означава до края на живота й. Вчера Нели беше казала, че е способна да убие Тим. А аз го взех на шега, помисли си Елвира. Отвърнах й, че няма да има никаква полза. Не допусках, че говори сериозно. И откъде е взела пистолет?

Сложи чайника.

— Мисля, че ще е по-добре да си поприказваме — рече тя. — Но първо ще ти направя чаша хубав силен чай, Нели.

Нели й разказа историята си с равен, лишен от емоции глас.