Мери Кларк - Играчът на лотария

Очите на Нели проблеснаха.

— Ронда Алвирез ми каза, че използвате този касетофон за разкриването на престъпления. Е, нека ви призная, аз имам едно престъпление за вас и името на престъпника е Тим Монахън.

Продължи, за да поясни думите си:

— През четиридесетте години, когато бях омъжена за него, той все не можеше да се задържи на работа, защото винаги си намираше причина да заведе дело срещу настоящия си работодател. Тим губеше повече време с дребни жалби, отколкото съдия Уорнър.

После Нели спомена дългия списък от обвиняеми, които си бяха имали работа с Тим и който включваше собственика на салон за химическо чистене, подведен под отговорност заради появилата се в един стар панталон дупка, автобусната компания, рязкото спиране на чийто автобус по думите на Тим предизвикало контузия на врата му, продавача на стари коли, който отказал да поправи колата му след изтичането на гаранционния срок, и „Мейсис“, които били съдени за развалената пружина, открита от него в един разтегателен стол — Нели му го била подарила преди години.

С нежния си глас тя продължи да им разказва, че Тим се смятал за галантен мъж и любезно се спускал да отваря вратите на хубави момичета, докато тя, Нели, вървяла след него, сякаш била невидима. Особено дразнещо било, когато започнал да сипе похвали за Рокси Марш, собственичката на заведението за обществено хранене, в което работел от време на време. Нели била виждала въпросната жена веднъж и веднага разбрала, че тя е от онзи тип хора, които непрестанно изтъкват как помагат на другите, а плащат на работниците си мизерни надници.

Обясни също така, че макар Тим малко да прекалявал с пиенето, да създавал проблеми и да изглеждал особено глупаво в такива моменти, все пак й бил дружинка и след четиридесет години съвместен живот тя била свикнала с него. Освен това обичала да готви и винаги се радвала на огромния апетит на Тим. Бракът им не бил идеален, но не живеели и зле.

Докато спечелили или не спечелили от лотарията.

— Разкажете ми за това — нареди Елвира.

— Играехме на лотарията всяка седмица и един ден се събудих с чувството, че ще имам голям късмет — обясни Нели сериозно. — Това беше последната възможност да участваме в лотарията с джакпот от осемнадесет милиона долара. Тим отново беше без работа, така че аз му дадох един долар и му напомних да не забрави да купи билет, когато си взима вестник.

— И той направи ли го? — поинтересува се бързо Елвира.

— Естествено! Когато се върна, го попитах за това и той ме увери, че го е купил.

— Вие видяхте ли билета? — обади се заинтригувано Уили.

Елвира се усмихна на съпруга си. Уили се бе намръщил. Той рядко се ядосваше, но когато това станеше, ужасно приличаше и в поведението, и по гласа на сестра си Корделия. Уили не би простил на човек, измамил жена си.

— Не поисках да го видя — обясни Нели, докато допиваше кафето. — Винаги държеше билета в портфейла си. Освен това нямаше нужда, винаги играехме с едни и същи числа.

— Както и ние — каза Елвира. — Рождените ни дни и датата на сватбата.

— А нашите бяха номерата на къщите, в които сме израснали — Тенброк авеню №1802 и 1913 в Бронкс и Източна четиринадесета улица №405 — номерът на сградата, в която живеехме през всичките тези години. Така че накрая се получи следното: 18-2-19-13-4-5. Тим не спомена да е използвал други числа. Това беше в събота. Следващата сряда гледах телевизия, когато изтеглиха нашите числа, и не можете да си представите смайването ми.

— Напротив, мога — увери я Елвира. — Бях чистила дома на мисис О’Кийф в деня, в който спечелихме, и нека ви кажа, предишния ден бяха гостували всичките й внуци и къщата приличаше на кочина. Бях ужасно изтощена и точно си киснех краката, когато изтеглиха числата ни.

— Прекатури легена — обясни Уили. — Прекарахме първите си десет минути като милионери да бършем пода на дневната.

— Тогава значи ме разбирате — въздъхна Нели. Тя продължи да обяснява, че Тим го нямало тази вечер — работел като барман в заведението на Рокси. Нели останала да го чака и за да отпразнуват, направила любимия му десерт — крем карамел.

Но когато се прибрал вкъщи, Тим с насълзени очи й подал билета. Той не бил с цифрите, които винаги пускали. Всичките били различни.

— Реших да ги променя за късмет — казал й Тим.

— Помислих си, че ще получа инфаркт — изпъшка Нели. — Но той се чувстваше толкова зле, та накрая му рекох, че няма значение и явно просто не ни е било писано.