Мери Кларк - Играчът на лотария

Именно тогава Ронда основала групата за подкрепа и когато прочела колко умно инвестират печалбата си Елвира и Уили, ги беше поканила да бъдат почетни членове и постоянни лектори.

Ронда вече им беше оставила едно съобщение. В момента премина право на въпроса:

— Елвира, знам, че си вкъщи. Лимузината ви е довела преди около час. Попитах портиера. Моля те, вдигни. Важно е.

— А ти мислиш, че Корделия е лоша — измърмори Елвира, докато послушно вдигаше слушалката.

Уили видя как изражението й се промени, как по лицето й се изписаха недоверие и загриженост и после я чу да казва:

— Разбира се, че ще поговорим с нея. Утре сутринта в десет. Тук. Добре.

След като затвори, обясни:

— Уили, ще се срещнем с Нели Монахън. По думите на Ронда тя е много симпатична жена, но което е по-важното — спечелила от лотарията и бившият й съпруг я измамил. Не можем да позволим това да остане така.

На следващата сутрин в девет часа Нели Монахън се готвеше да излезе от тристайния си апартамент в Стайвъсънт Таун — жилищен район в Ийст Сайд, където се беше преместила преди повече от четиридесет години като двадесет и две годишна младоженка. Въпреки че сега наемът беше десет пъти по-голям от първоначалните петдесет и девет долара месечно, апартаментът пак си беше изгодна сделка, при положение, разбира се, че можеш да си позволиш да даваш почти шестстотин долара месечно за покрив над главата си.

Но сега, когато се беше пенсионирала и живееше от мизерната си пенсия и от чековете с месечната социална осигуровка, за Нели бе болезнено ясно, че можеше да й се наложи да се откаже от апартамента и да се премести при братовчедка си Маргарет в Ню Брънсуик, Ню Джърси.

За Нели, коренячка нюйоркчанка, перспективата да прекара последните си дни далеч от Голямата ябълка 11 11 Прозвище на Ню Йорк. — Бел.пр. беше ужасяваща. Достатъчно лошо бе и това, че съпругът й Тим я беше напуснал, но мисълта да се прости с апартамента разбиваше сърцето й. На всичко отгоре научи, че новата съпруга на Тим се бе оказала притежателка на онзи печеливш лотариен билет! Това вече беше прекалено! Именно тогава един съсед й предложи да се свърже с групата за подкрепа и сега имаше среща с Елвира Миън, която според уверенията на Ронда умееше да решава проблеми и да урежда нещата.

Нели беше дребна, закръглена, невзрачна жена, с приятни черти и следи от кестеняво в посивялата си коса, чиито естествени къдрици обрамчваха лицето и омекотяваха бръчките, оставени от времето и работата около очите и устата й.

С колебливия си глас и смутена усмивка Нели правеше впечатление на балама, но нищо не би могло да е по-далеч от истината. Хората, които се опитваха да се възползват от нея, скоро научаваха, че Нели е костелив орех и притежава необоримо чувство за справедливост.

До пенсионирането си на шестдесетгодишна възраст тя бе приемала поръчките в малка компания, произвеждаща венециански щори, и няколко години преди това събитие именно тя се бе досетила, че племенникът на собственика буквално изцежда компанията. Беше убедила шефа си да накара племенника да продаде къщата си и да върне и последния цент, който бе откраднал, или да поеме риска да стане гост на изправителното заведение в Ню Йорк.

А веднъж, когато един тийнейджър се опита да й отмъкне чантата, докато минаваше с велосипед покрай нея, тя мушна чадъра си между спиците, така че той политна към шосето и си навехна глезена. Тя първо извика за помощ, а след това чете лекция на крадеца до идването на полицията.

Но тези епизоди бледнееха, като се сравняха с факта, че Тим Монахън, който й беше съпруг в продължение на четиридесет години, и втората му жена Рокси я бяха лишили с измама от дела й от два милиона долара, който й се падаше от лотарията.

Нели знаеше, че Елвира Миън и съпругът й Уили живееха в една от онези хубави сгради в Сентръл парк Саут, така че внимателно се облече за срещата с тях, като се спря на кафявия туиден костюм, закупен от разпродажбата в „А&С“. Дори си беше позволила екстравагантността да отиде да й измият и фризират косата.

Точно в десет сутринта портиерът съобщи за пристигането й.

В десет и половина Елвира наля втора чаша кафе на гостенката. Умишлено беше говорила половин час за общи неща — за сходното им минало и променящия се живот в града. От опита си на репортер за „Ню Йорк Глоуб“ тя беше научила, че човек може да узнае много повече от хората, когато те се отпуснат.

— Сега да поговорим делово — предложи тя, докосна брошката слънце на ревера си и включи записващото устройство. — Ще бъда искрена — обясни. Ще записвам разговора ни, защото понякога, когато прослушвам записите, улавям неща, които са ми убягнали.