Мери Кларк - Играчът на лотария

Тази възможност му се предостави четири часа по-късно, когато, подчинявайки се на гневната команда на Кларънс, грабна ключа и отвертката и придружен от изнервения Сами, отново се зае със задачата едновременно да поправи и да развали казанчето.

Внимаваше да не прекали. Разумно отговори на протестиращия Сами, че не вдига твърде много шум и че така или иначе този хотел вероятно ще е щастлив да има поне един приличен клозет. Като почесваше четиридневната си брада и се чувстваше неудобно в намачканите си дрехи, Уили започна да изпраща сигнали през три минути. „Кей-си ще танцува валс с яго-дово-ру-сата блондинка чук-чукчуккккчуккккчукккк.“

Елвира тъкмо носеше пица в стая 702, когато го чу. Почукването. О, господи, заблагославя тя, о, господи. Остави подноса на клатушкащата се маса. Обитателят на стаята, симпатичен човек на около тридесет години, беше махмурлия. Посочи нагоре:

— Това не би ли ви убило? Май ремонтират. Изборът е богат. Или Ниагарският водопад, или новогодишна тупурдия.

Трябва да беше в 802, реши Елвира, мислейки си за мъжа на леглото, за онзи на прага, за отворената врата на банята. Сигурно пъхат Уили в гардероба, когато поръчват храна. И въпреки че беше толкова развълнувана, та сърцето й биеше като лудо под блузата, на която пишеше „НЕ БЪДИ МЪРЛЯЧ“, тя не забрави да предупреди мъжа: алкохолът ще го погуби накрая.

В коридора до бара имаше телефон. Като се надяваше, че служителят от рецепцията не я наблюдава, Елвира бързо се обади на Корделия. Завърши с думите:

— Ще ми позвънят в седем.

В седем без четвърт същата вечер посетителите в бара на „Линкълн Армс хотел“ наблюдаваха с благоговение как шест предимно възрастни монахини с традиционното дълго до земята облекло, с воали и покривала на главите влязоха във фоайето. Служителят от рецепцията скочи и заразмахва ръце да ги пропъди обратно към въртящата се врата. Елвира наблюдаваше с поднос в ръце как Мийв, определена за говорителка, го огледа укоризнено.

— Имаме разрешението на собственика да помолим за дарения по всички етажи — каза му Мийв.

— Няма такова нещо.

Гласът се снижи до шепот:

— Имаме разрешението на мистър…

Лицето на служителя пребледня.

— Вие, момчета, млъквайте и си извадете мангизите — подвикна той на посетителите в бара. — Тези сестри тук ще минат за дарения.

— Не, ще започнем отгоре — възрази Мийв.

Елвира покровителствено мина отзад, когато предвожданата от Корделия група монахини влезе в асансьора.

Отидоха право на осмия етаж и се скупчиха в коридора, където ги чакаха Лефти, Ал и Луи. Точно в седем часа Елвира почука на вратата.

— Рум сървиз — викна тя.

— Не сме поръчвали нищо — изръмжа глас отвътре.

— Някой все пак го е направил и аз трябва да си получа парите — отново викна решително.

Чу тътрене на крака. Някаква врата се тресна. Гардеробът. Скриваха Уили. После входната съвсем леко се открехна. Тони нервно й нареди:

— Остави подноса отвън. Колко?

Елвира пъхна уверено крак в процепа на вратата, а в това време най-възрастните монахини се появиха зад нея.

— Събираме дарения в името. Господне — прошепна една от тях.

Кларънс държеше слушалката в ръка.

— Какво, по дяволите, става там? — извика той.

— Ей, не можеш да говориш така на сестрите — възрази Тони и отстъпи почтително встрани, докато те влизаха покрай него в стаята.

Най-отзад вървеше сестра Мийв с ръце, мушнати в ръкавите на одеждите си. За част от секундата тя се озова зад Кларънс, измъкна дясната си ръка и долепи пистолет до слепоочието му. С ледения глас, който я беше прославил като страхотно ченге, тя прошепна:

— Не мърдай или си мъртъв.

Тони отвори уста да извика предупредително, но ударът на Лефти го изкара от съзнание. След това Лефти осигури и мълчанието на Кларънс, като с посичащ замах към врата му го запрати на пода до Тони.

Луи и Ал отведоха неохотно подчиняващите се сестра Корделия и по-възрастните й спътнички на безопасно място в коридора. Беше време да спасят Уили. Лефти бе готов за нападение. Сестра Мийв бе насочила пистолета си. Елвира дръпна силно вратата на гардероба с вика: „Рум сървиз“.

Сами стоеше до Уили с опрян в тила му пистолет.

— Марш навън всички! — изръмжа той. — Хвърли този пистолет, лейди.

Мийв се поколеба за миг, после се подчини.

— Вън! — изрева Сами.

Усеща, че е притиснат, и е отчаян, помисли си ужасено Елвира. Ще убие моя Уили. Насили се да говори спокойно.