Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Би ли наранил дете?

— Какво?

— Чу ме — каза Борн.

— Господи, едва ли. Предан е на семейството си, ако можеш да повярваш. — Маркс пое въздух. — Джейсън, какво, по дяволите, става?

— Сега нямам време да…

— Слушай, изпратен съм в Лондон да разбера, какво, по дяволите, се е случило във „Веспър Клъб“…

— Питър, инцидентът във „Веспър Клъб“ стана снощи. Ако наистина си в Лондон…

— Тук съм. Сега съм на път за „Веспър Клъб“.

— Вече си бил в самолета, когато аз бях в клуба, така че престани да ме будалкаш, Питър. За кого работиш сега?

— За Уилърд.

— Ти си от „Тредстоун“.

— Точно така. Работим за същата…

— Не работя за „Тредстоун“, нито за Уилърд. Всъщност — продължи Борн, — когато видя Уилърд отново, ще му извия врата. Той ме предаде. Защо го направи, Питър?

— Не знам.

— Довиждане, Питър.

— Почакай! Не затваряй, трябва да те видя.

Последва кратка пауза. Маркс усети, че ръката му се изпотява така, че джиесемът почти се изплъзваше от нея.

— Джейсън, моля те. Важно е.

— Няма ли да ме попиташ защо бях с човека, който наръга Диего Херера?

— Можеш да ми кажеш, ако искаш. Но, откровено казано, не ме интересува. Знам, че трябва да си имал основателна причина.

— Добър човек. Уилърд добре те е тренирал.

— Ти, разбира се, си прав, Уилърд е абсолютно лайно. Ще направи всичко, за да възроди „Тредстоун“.

— Защо?

Маркс се поколеба. Идеята да помага на Уилърд да осъществи мечтата си никога не му беше допадала, но тогава нямаше друг избор. Разбира се, Уилърд беше успял добре да го подмами, наблягайки на желанието му да си отмъсти на Данзигер и неговия господар Бъд Холидей. Когато Уилърд му обеща да намери начин да свали Холидей и Данзигер заедно с него, той се беше съгласил да участва. Обаче Уилърд допусна грешка, когато поиска Маркс да предаде Борн. Тъй като не беше лоялен към нищо, освен на идеята за възраждане на „Тредстоун“, той не можеше да си представи, че може да бъде лоялен към някого, камо ли пък да има желанието да го стори.

Маркс пое дълбоко въздух и каза:

— Уилърд иска да събере теб и Аркадин, за да реши веднъж завинаги кой от обучените от „Тредстоун“ е по-добър. Ако Аркадин те убие, той ще се върне на първоначалния вариант с някои малки корекции и ще започне да обучава новобранци.

— А ако аз убия Аркадин?

— В такъв случай, Джейсън, той твърди, че ще те изследва, за да разбере как те е променила амнезията, за да може в съответствие с това да промени програмата за обучение на „Тредстоун“.

— Като маймуна в клетка.

— Страхувам се, че е точно така, да.

— И на теб е възложено да ме отведеш във Вашингтон?

— Не, не е толкова просто. Но ако се срещнем, ще ти обясня всичко.

— Може би, Питър. Ако реша, че мога да ти имам доверие.

— Можеш, Джейсън. Абсолютно можеш. — Маркс силно вярваше в това с всяка своя фибра. — Кога можем да…?

— Не сега. В момента това, от което имам нужда, е да ми кажеш всичко, което знаеш за Ковън… особено за методологията му, за склонностите и на какво, ако се стигне дотам, е способен.

Борн изслуша Маркс и запамети всичко, което той му съобщи. После му каза, че ще поддържат връзка и прекъсна. За момент се съсредоточи върху сгъстяващия се трафик, като остави подсъзнанието си да работи върху настоящия проблем — т.е. как да неутрализира Ковън, без да застраши Криси и Скарлет.

После видя една табела за „Джордж Стрийт“ и веднага си спомни следобеда, който беше прекарал в Оксфорд. Но не мислеше за Криси и професор Гайлс. Спомни си, като да беше вчера, посещението си в Центъра за проучване на древни документи в „Олд Бойс Скул“ на оксфордската „Джордж Стрийт“. Беше отишъл там, представяйки се за Дейвид Уеб, гастролиращ преподавател по лингвистика, ала вътре в него истинската същност на Борн се бе наложила. Разбра, без да знае как, че по онова време у него все още е бил лаптопът, който беше откраднал от Джалал Есай. Беше си взел почивка от лекциите си в Оксфорд, за да влезе в Центъра за проучване на древни документи. Какво беше правил там, какво бе търсил? Не можеше да си спомни. Обаче знаеше, че каквото и да е открил там, то го беше накарало да задържи лаптопа. Какво бе направил с него? Беше в периферията на паметта му, подобно на пламтящия ръб на слънцето при затъмнение. Почти се сети, почти.

Точно в този момент от дясната му страна дойде завоят, за който му каза Ковън, и той трябваше да изостави спомена, защото беше време да се изправи срещу него.