Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Оттук ще трябва да вървим пеш. — Барбара излезе от джипа. Въпреки горещината се беше преобула в дънки, каубойски ботуши и бархетна риза с навити до лактите ръкави.

Мойра я последва. Бяха пътували може би около миля на запад от хасиендата, но все още в границите на огромното имение. В далечината се издигаха прашни синкави хълмове и въздухът беше изпълнен със сладкия, почти ферментирал аромат на синьо агаве. Слънцето беше увиснало точно над хоризонта. Запазила горещината от деня, земята още пареше. На запад небето беше нажежено до бяло.

— Нарсико каза, че всичко ще отмине и ще се забрави, но аз не мислех така.

— И защо? — попита Мойра.

— Ами, защото нещата винаги стават така.

— Какви неща? — настоя Мойра.

— Прецакват те най-дребните.

— Убийството дребно нещо ли е?

Барбара вирна презрително брадичка.

— Да не мислиш, че ми пука за някого, когото дори не познавам?

— Какво излезе от полицейското разследване? — попита Мойра, докато вървяха през сухите храсталаци.

— Обичайното. — Барбара примижа срещу слънцето. — Един инспектор от Текила зададе някои въпроси, но човекът така и не можа да бъде идентифициран, а и никой не поиска тялото. В продължение на няколко седмици инспекторът разпитва и нас, и всички от персонала ни. Стана ужасно досаден. Непрекъснато повтаряше, че е имало причина жертвата да бъде намерена в ранчото ни. Превърнахме се в главни заподозрени, но той и такива като него са толкова глупави, че накрая беше принуден да прави само намеци и предположения. После настъпи пълно мълчание. Доколкото ми е известно, случаят е приключен.

— Това е от мексиканска страна — каза Мойра. — За нас убийството има по-съществени последици.

Нотките на безпокойство, които Мойра беше чула преди, отново се прокраднаха в гласа на Барбара:

— Какви например?

— От една страна, знаем, че жертвата е работила за твоя покоен брат в имота му извън Мексико Сити, затова бе направена връзка между теб и убития.

— Работил е за Густаво? Нямах представа. Нямам нищо общо с бизнеса на Густаво.

— Така ли? Фактът, че си спала с неговия доставчик, прави това трудно за вярване.

— А от друга?

Мойра умишлено запази мълчание. Изглежда, наближаваха мястото на престъплението, или поне там, където е било захвърлено тялото, защото Барбара забави ход и започна да се оглежда наоколо.

— Това е. — Тя посочи към едно място на няколко крачки от тях. — Ето къде беше намерен трупът.

В този сух климат отпечатъците от стъпки отпреди няколко седмици продължаваха да си личат, но бяха безмилостно стъпкани от обувките на полицаите. Мойра запристъпва бавно около периферията, като се вглеждаше внимателно в земята.

— В почвата не е ровено и е почти непокътната. Като че ли не е правен подробен оглед.

— Не беше. Те бяха вече тук, когато пристигнахме — каза Барбара.

Мойра се залови сериозно с разследването. Надяна чифт гумени ръкавици и започна да опипва пръстта, праха и храсталаците. По някакъв мистериозен начин Джалал Есай беше успял да се снабди с копия от снимките, направени от разследващия екип, на които се виждаше, че убитият лежи на лявата си страна. Китките му бяха завързани на гърба, краката извити под ъгъл, а главата беше наведена напред. От това можеше да се заключи, че е бил на колене в момента на смъртта си. Есай се беше опитал да се добере и до заключението от аутопсията, но то се беше загубило или в службата на съдебния лекар, или в полицията. И двете изглеждаха твърде некомпетентни.

— Още нещо — рече Мойра, за да продължи да държи под напрежение Барбара. — Знаем, че жертвата е напуснал имота край Мексико Сити тридесетина минути преди да бъде извършено нападението, в което беше убит брат ти. — Тя вдигна глава и се вгледа в очите на Барбара. — Което означава, че е бил предупреден за нападението.

— Защо ме гледаш така? — попита Барбара. — Казах ти, че нямам нищо общо с работите на Густаво.

— Ще продължиш ли да ми го повтаряш, докато ти повярвам?

Барбара скръсти ръце на гърдите си.

— Върви по дяволите, нямам нищо общо със смъртта на този човек.

Мойра търсеше някоя празна гилза. Любопитното в снимките беше, че от тях ставаше ясно, че жертвата е била застреляна с малокалибрен пистолет. С един куршум в основата на черепа. Липсата на следи от барут или на изгаряния както по кожата на жертвата, така и по дрехите показваше, че убиецът не беше стрелял от съвсем близко разстояние — нещо, което със сигурност би трябвало да направи, ако е искал да убие човек с малокалибрено оръжие.