Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Значи агавето е още един аспект на мексиканската култура, заимстван и променен от конкистадорите.

— В действителност нещата са били доста по-лоши. — Барбара облиза пръстите си и напомни на Мойра за Роберто Корелос. — Конкистадорите просто са избивали мексиканците. А францисканците, които пътували заедно с тях, систематично са рушили мексиканския начин на живот и го заменяли с изключително жестока, испанска версия на католицизма. Погледнато от етническа гледна точка, точно испанската църква е разрушила мексиканската култура. — Тя студено се усмихна. — Конкистадорите са били само войници, искали са мексиканското злато. Францисканците са били божиите воини, искали са мексиканската душа.

Докато Барбара си наливаше голяма чаша червена сангрия, Нарсико се прокашля и каза:

— Както виждате, жена ми е отчаян защитник на мексиканския начин на живот.

Чувстваше се, че насоката, в която се водеше разговорът, го притеснява и е недоволен от поведението на жена си. Мойра се запита от колко време убежденията на Барбара са повод за спорове между тях. Не беше ли съгласен с нея, или смяташе, че нейното открито изказвано мнение е лоша реклама за компанията му, която в крайна сметка напълно зависеше от клиентите.

— Вероятно невинаги сте имали подобни убеждения, нали, сеньора Скидел?

— Израснала съм в Колумбия и ми е позната само борбата на моя народ срещу диктаторите генерали и фашистката армия.

Нарсико превзето въздъхна.

— Мексико я промени.

Мойра не пропусна да отбележи горчивината в гласа му. Вгледа се в Барбара, докато тя ядеше — едно елементарно действие, което често пъти казва повече за хората, отколкото те предполагат. Ядеше бързо и настървено, като че ли имаше нужда да защитава храната си и Мойра се запита каква ли е била средата, в която е израснала. Като единствено момиче в семейството сигурно й е било сервирано последна, заедно с майка й. Освен това беше напълно съсредоточена в яденето и Мойра предположи, че й доставя истинско удоволствие. Хареса начина, по който се хранеше, в него имаше нещо симпатично и Мойра отново се замисли за Корелос, който я беше сравнил с пираня.

В този момент мобилният телефон на Нарсико иззвъня. Той го взе, стана и се извини. Мойра забеляза, че Барбара изобщо не му обърна внимание, когато се оттегли в хасиендата.

— Както виждате — рече тя, — има различни начини да разкажете тази история. — Говореше много непринудено и гледаше събеседника си в очите. — Ще ми се да повлияя на начина, по който ще я разкажете.

— Вече успяхте.

Барбара кимна. Беше една от щастливите жени с чудесна костна структура, чиста кожа и стегнато, атлетично тяло. Всичко това й позволяваше да се съпротивява успешно на напредването на възрастта. Беше невъзможно да се определят точно годините й. Съдейки по поведението й, Мойра предположи, че вече може да беше навършила четиридесет, макар да изглеждаше най-малко с пет-шест години по-млада.

— Откъде сте?

— Всъщност току-що пристигнах от Богота — отвърна Мойра. Знаеше, че рискува, но нямаше време да протака нещата, а и искаше да се възползва от отсъствието на Нарсико. — Видях се с Роберто Корелос, братовчеда на Нарсико. — Наблюдаваше внимателно лицето на жената. — И случайно, или не, ваш стар приятел.

По лицето на Беренгария Морено премина някаква сянка и изражението й стана студено.

— Не разбирам какво искате да кажете. Корелос и аз никога не сме се срещали очи в очи — каза сухо тя.

— А уста в уста?

Последва дълга и напрегната пауза, през която Барбара остана абсолютно притихнала. Когато отново отвори уста, вече не изглеждаше красива и дори не беше привлекателна. Мойра разбра какво точно е имал предвид Корелос. „Ето, че пиранята се показа“ — помисли си тя.

С тих, изпълнен със заплаха глас Барбара каза:

— Бих могла да накарам да те изхвърлят с ритници в задника, да те пребият до несвяст, или дори… — Тя не се доизказа.

— Или какво? — попита Мойра, продължавайки да я дразни. — Да ме убият ли? Знаеш, че съпругът ти не би имал куража да го стори.

Най-неочаквано Барбара Скидел избухна в смях.

— О, боже мой, можеш ли да си го представиш? — Но почти веднага стана сериозна. — Роберто не е трябвало да ти казва какво се случи.

— Това можеш да му го кажеш на него.

Мойра забеляза, че Барбара погледна към къщата, където Нарсико все още говореше по мобилния телефон и се разхождаше напред–назад зад един от френските прозорци.

Барбара стана.