Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Уилърд се засмя.

— Не вярвате на подобни глупости, нали?

— Разбира се, че не — отвърна Ел-Ариан. — Обаче златната монета без съмнение е част от съкровището на Соломон.

— Не разбирам как може да сте сигурен — каза Уилърд. — Няма експерт, който би могъл да потвърди такова нещо.

Странната усмивка на Ел-Ариан се появи отново.

— Вече установихме възрастта й. Обаче по-важното е, че открихме нещо друго — каза той. — Обърнете монетата от другата страна, ако обичате.

За изненада и учудване на Уилърд обратната страна на монетата беше напълно различна.

— Виждате ли, тази страна не е направена от злато — каза Ел-Ариан. — Направена е от олово, първоначалния метал, преди да бъде превърната в злато.

Мойра тръгна от Гуадалахара рано сутринта, навлизайки с колата в сърцето на родината на синьото агаве 17 17 Вид столетник, от който се прави истинската текила. — Бел.прев. в мексиканския щат Халиско. Небето беше огромно, само с няколко малки облачета, които се носеха в ярката синева. Слънцето печеше силно и в утрото много бързо стана горещо. Към обяд Мойра беше принудена да затвори прозорците и да пусне климатика. На няколко пъти попадаше в места, където мобилният телефон нямаше обхват, а без GPS имаше известни трудности да намери Аматитан.

Използва времето, за да анализира какво беше научила от Роберто Корелос. Защо й беше казал, че е предпочел Беренгария да продължи бизнеса на брат си? Защо, за бога, ще се доверява на жена да му изкарва прехраната? Мойра беше срещала много мъже като Корелос и никой не се възторгваше много от жените. Очакванията им от тях бяха най-вече чукане, готвене и раждане на деца.

Премисляше тези въпроси часове наред, докато накрая зърна Аматитан. Корелос изгаряше от нетърпение да си отмъсти. За такъв докачлив мъж като него отмъщението беше въпрос на чест. Опозоряването на братовчед му нямаше да му е достатъчно. Имаше логика Корелос да иска да впримчи Нарсико в онзи начин на живот, който братовчед му така отчаяно се опитваше да остави зад гърба си. Това беше истинско отмъщение.

Ако Беренгария наистина беше наследница на бизнеса му, от това следваше, че някой мъж сигурно дърпаше конците зад кулисите. Кой? Корелос не пожела да й каже, а тя нямаше нищо, което да му даде в замяна, освен тялото си, което нямаше намерение да използва. Обаче с Беренгария работата беше друга. Може и да беше пираня, но Мойра и преди си беше имала работа с пирани. Подозренията й се бяха засилили най-вече от липсата на каквито и да било притеснения от страна на Корелос, че онзи, който беше откраднал лаптопа, сега имаше достъп до списъка с клиентите на Густаво. Единствената причина за това беше, че Корелос вече въртеше бизнес с него.

От двете й страни се точеха безкрайни поля със синьо агаве. В тях се трудеха работници, които се потяха и пъшкаха от полаганите усилия. Точно пред нея беше ранчото на Скидел.

Ако, както предполагаше, лаптопът на Есай, откраднат от Густаво Морено, съдържаше списък с клиентите на наркобарона, тогава на него сигурно имаше и нещо друго много важно за нейния работодател и тя можеше да се обзаложи, че това не е просто историята на фамилията му, както бе казал. Тогава защо я беше излъгал Есай? Какво криеше?

— Оливър Лис ви е лъгал още от първия ден, в който ви е срещнал — каза Ел-Ариан.

— Очаквам това от всеки — каза Уилърд. — То е необходимо зло за живота, който водя.

Двамата се разхождаха във вътрешната мароканска градина пред библиотеката на „Монишън Клъб“. Тук бяха защитени от вятъра. Слънцето, издигнало се високо в небето, топлеше раменете им.

— Значи сте се примирили с това.

— Разбира се, че не. — Уилърд пое дълбоко въздух. В градината беше засадено нещо, някаква билка или подправка, чиято миризма му се стори приятна и позната. — Животът ми е война. Отсявам лъжите, научил съм се да виждам покрай тях и действам по съответния начин.

— Вече знаете, че Оливър Лис няма намерение да ви разреши да управлявате „Тредстоун“ както намерите за добре.

— Разбира се, но ми трябва някой, който да изправи „Тредстоун“ на крака. Неговите и моите планове никога нямаше да съвпаднат. Обаче нямах друг избор, освен Лис.

— Сега има друг — каза Ел-Ариан. — Както ви казах, Лис е собственост на Джалал Есай. Той беше член на „Монишън Клъб“. Сега работи самостоятелно.

— Какво го е накарало да го направи? — попита Уилърд.

— Същото, което спря и вас да си тръгнете от библиотеката.