Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Аркадин видя гръбната перка да пори водата. Ако се съдеше по размерите, акулата беше голяма, дълга около три-четири метра. Приближаваше се право към кърмата на „цигарата“. Не беше за учудване предвид количеството кръв, изтекло във водата.

Аркадин беше измъчвал Степан в продължение на три часа и човекът вече представляваше кървава развалина. Легнал на една страна с присвити колене, той плачеше неудържимо, а кръвта от безбройните порезни рани се стичаше на тънки струйки и се смесваше с морската вода по палубата.

Павел беше свидетел на разпита, на кръвопролитието и на последвалите крясъци на Степан, че е невинен, а после беше дошъл и неговият ред. Очакваше Аркадин да използва същия нож и върху него, както беше го сторил със Степан, но основната част на разпита бе изненадата, ужасът от неочакваното.

Аркадин завърза краката на Павел за лебедката и го спусна с главата надолу през кърмата на лодката. С всяко потапяне удължаваше времето на оставането му под водата, така че на края на шестото или седмото Павел беше сигурен, че ще се удави. После Аркадин му направи по една порезна рана под всяко око. Когато кръвта потече, отново го потопи под водата. Това продължи може би около четиридесет минути. След това акулата се показа. Павел сигурно я беше видял. Когато Ел Хералдо го издърпа нагоре, беше смъртно уплашен.

Като се възползва от слабостта му, Аркадин удари бързо три пъти подред Павел с всичка сила и му счупи две-три ребра. Той започна да се задъхва и да диша все по-трудно. Реагирайки на дадения от боса му знак, Ел Хералдо спусна Павел обратно във водата. Акулата се приближи заинтригувана.

Павел започна панически да удря по водата, а това изостри още повече любопитството й. Акулите имат лошо зрение и разчитат на миризмите и движенията. Тази подуши прясна кръв, а ударите я накараха да повярва, че жертвата й е ранена. Засили се право към раненото същество.

Аркадин забеляза, че гръбната перка се задвижи по-бързо, и вдигна ръка. Това беше сигнал за Ел Хералдо, който повдигна лебедката. Миг преди главата и раменете му да излязат от водата, тялото на Павел потрепери и той отчаяно се сгърчи, когато акулата нападна. Ел Хералдо го издигна да виси във въздуха, нададе сподавен вик, измъкна пистолета си, наведе се през кърмата на „цигарата“ и изпразни пълнителя в огромното туловище на акулата.

Когато водата се запени и почерня от кръвта на акулата, Аркадин отиде при лебедката и спусна крещящия и плачещ Павел на палубата, като остави Ел Хералдо да се забавлява. Откакто преди три години по-малкият му брат беше загубил крака си, нападнат от тигрова акула, в очите на Ел Хералдо винаги се появяваше желанието да убива, когато видеше гръбна перка. Една вечер, когато беше много пиян и много тъжен, бе разказал тази зловеща семейна история.

Аркадин насочи вниманието си към Павел. Започнатото от потапянията във водата, от които за малко да се удави, беше довършено от акулата. Павел беше много зле. Акулата беше откъснала парчета месо от лявото му рамо и от бузата. Кървеше обилно, но това беше най-малкият му проблем. Беше травматизиран от нападението на акулата. Широко отворените му очи непрекъснато шареха насам-натам, без да се задържат на нищо. Зъбите му неудържимо тракаха и от него се понесе миризма на изпражнения.

Без да обръща внимание на всичко това, Аркадин приклекна до капитана си, сложи ръка на главата му и каза:

— Павел Михайлович, приятелю мой, имаме сериозен проблем за решаване и само ти можеш да го разрешиш. Или Степан, или ти сте предавали информация на някой извън организацията. Степан се кълне, че не е той, което, опасявам се, оставя теб като виновника.

Като ридаеше и виеше от болка и ужас, Павел не отговаряше, докато Аркадин не повдигна главата му от палубата.

— Стегни се, Павел Михайлович! Съсредоточи се! Животът ти виси на косъм. — Когато погледът на Павел се спря върху него и остана там, Аркадин се усмихна и го погали по косата. — Знам, че те боли, приятелю. Боже господи, та ти кървиш като заклано прасе! Но скоро всичко това ще свърши. Ел Хералдо бързо ще те закърпи, той е майстор, повярвай ми. Чуй ме, Павел Михайлович, ето каква е сделката. Кажи ми за кого работиш, какво си му казал, разкажи ми всичко и ние ще те закърпим. Ще станеш като нов. Нещо повече, ще кажа на всички, че къртицата е Степан. Работодателят ти ще се успокои, ти ще продължиш да работиш както преди, ще му предаваш информация, но само такава, каквато аз ти подавам. Как ти звучи това, а? Споразумяхме ли се?