Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Сега нощта беше без звезди. Беше тъмно като на дъното на океана, като че ли дори и след часове нямаше да се съмне и слънцето нямаше да се издигне в далечното източно небе. Внезапно до нея стигна тътен на гръмотевица, но беше много далеч, някъде в небето на друга страна.

Дълго време вървяха през равен, монотонен пейзаж, в който като че ли почти нямаше живот. Накрая Сорая видя светлините на лампи и скоро след това Контрерас я въведе в Ногалес, Сонора.

— Аз съм дотук — каза той. Не гледаше към светлините, а в тъмнината на източните покрайнини на града.

Сорая му подаде остатъка от парите и той ги прибра, без да ги брои.

— В „Очоа“ имат чисти стаи и не задават въпроси. — После плю небрежно между прашните си каубойски ботуши. — Надявам се да намериш това, което търсиш.

Тя кимна. Проследи го с поглед, когато се отправи на изток неизвестно накъде. Когато нощта го погълна, Сорая се обърна и продължи да върви, докато прахта се превърна в утъпкана пръст, а после се показаха улици и тротоари. Намери лесно „Очоа“. Там имаше някакво празненство, продължаващо през цялата нощ. Централният площад беше осветен. В единия му край струнен оркестър изпълняваше нещо бързо и нестройно, а в другия бяха наредени сергии, на които продаваха прясно приготвени такос и кесадилас 16 16 Царевични или пшеничени питки с различен пълнеж. — Бел.прев. . Между тях хората се разхождаха или танцуваха. Други се клатушкаха пияни и крещяха безобидни ругатни срещу музикантите или към онези, които си даваха труда да ги слушат. Тук-там се стигаше до бой и се чуваха кръвожадни викове. Един кон изцвили, изпръхтя и затропа с копита.

Фоайето на „Очоа“ беше празно. Нощният дежурен на рецепцията беше дребен, жилав мъж с физиономия на прерийно куче, който гледаше мексикански сериал на малък портативен телевизор с лоша картина. Въпреки това продължаваше да следи с интерес в душната си кабинка онова, което ставаше на екрана, и не й обръщаше внимание. Хвърли бегъл поглед на Сорая и й подаде ключа, когато тя плати цената за стая за една нощ, написана на картон над главата му. Не й поиска паспорт, нито някакъв друг документ за самоличност. Тя можеше да е серийна убийца, но не го интересуваше.

Стаята й беше на втория етаж и откъм гърба на хотела, тъй като бе поискала да е по-тихо. Нямаше климатична инсталация. Тя разтвори широко прозореца и погледна навън. Стаята гледаше към невзрачна уличка и гола тухлена стена, гръб на друга сграда, вероятно на ресторант, ако се съди по наредените кофи за боклук от едната страна на входа, закрит само със завеса. Гола флуоресцентна крушка хвърляше над кофите бледа синкава светлина. Сенките бяха морави като зарастващи рани. Докато тя наблюдаваше, един мъж, препасан със силно замърсена престилка, дръпна завесата и седна върху капака на една кофа за боклук. Сви си цигара с марихуана, пъхна я в устата, запали я, пое дима и притвори очи. Тя чу някакви шумове. В единия край на уличката двойка правеше секс, подпряна на стената. Готвачът, унесен в наркотичен блян, не им обръщаше внимание. Може би дори не ги чуваше.

Сорая се извърна от прозореца и огледа стаята. Слава богу, както й беше казал Контрерас, беше чисто и подредено дори в банята. Съблече се и пусна душа, изчака водата да се стопли и застана под него, наслаждаваше се как топлата вода отмива мръсотията и потта. Напрежението в мускулите й бавно изчезна и тя започна да се отпуска. Изведнъж я връхлетя умора и разбра, че е изтощена. Излезе изпод душа и разтри силно тялото си с кърпата. Тънкият груб плат зачерви тъмната й кожа. От горещия душ в стаята беше станало задушно. Завила се с кърпата, тя отиде при прозореца, за да улови полъха на лекия бриз, който подухваше от време на време. Тогава видя двамата мъже, подпрели се на стената на ресторанта. На светлината на луминесцентната лампа забеляза, че единият проверява нещо в своя смартфон. Тя се скри зад избелелите завеси миг преди вторият мъж да погледне към прозореца й. Можа да види лицето му — тъмно и напрегнато като свит юмрук. Той каза нещо на другаря си, което го накара също да погледне към прозореца.

В „Очоа“ вече не беше безопасно. Сорая отстъпи назад, облече отново мръсните си дрехи и отиде при вратата. Когато я отвори, двама мъже се втурнаха вътре. Единият изви ръцете й на гърба, а другият притисна устата и носа й с кърпа. Тя се опита да не диша, да се освободи от желязната му хватка, обаче не успя. Мълчаливата, безполезна борба продължи няколко минути и усилията само намалиха кислорода в дробовете й. После въпреки волята й подсъзнателната й система установи контрол над нея и тя вдиша веднъж, после още веднъж. Заля я отвратителна миризма и Сорая се опита да извика. От очите й потекоха сълзи, които се затъркаляха по бузите. Опита се да поеме свеж въздух. После мракът я обви и тялото й се отпусна в ръцете на похитителите.