— Останалото при доставката — рече тя.
— Почакай тук — каза Алваро Обрегон.
— Защо не му се обадиш по телефона за по-бързо?
Алваро поклати глава.
— Никакви контакти по джиесем. Това е част от правилата на играта. — Той стана и без да бърза, се отправи към Ногалес.
Сорая остана да чака сама повече от час, наслаждавайки се на атмосферата наоколо и на духовия оркестър, който изпълняваше музика от Синалоа. Двама мъже я поканиха на танц, обаче тя любезно, но твърдо им отказа.
После, когато оркестърът преминаваше плавно към второто изпълнение, видя Алваро Обрегон да се появява от тъмното. Придружаваше го мъж, очевидно Контрерас, който според нея беше някъде в средата на четиридесетте. Лицето му приличаше на многократно разгръщана и сгъвана карта. Беше висок и слаб, с леко криви крака като на дългогодишен каубой и като каубой носеше широкопола шапка, тесни дънки и западняшка риза.
Мъжът и момчето седнаха, без да кажат и дума. Отблизо Контрерас имаше избледнели от слънцето очи на човек, прекарващ повечето време сред дивия пелин, прахта и убийствената горещина на пустинята. Кожата му беше като щавена, и то прекалено усърдно.
— Момчето ми каза, че искате да отидете на юг — заговори на английски Контрерас.
— Точно така. — Сорая беше виждала очи като неговите у професионални комарджии. Като че ли бяха хлътнали в черепа.
— Кога?
Не беше от приказливите, което я устройваше.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Контрерас вдигна глава към луната, подобно на койот, който се кани да вие срещу нея.
— Сега е само сърп — рече той. — Довечера ще е по-добре, отколкото утре, утре ще е по-добре от вдругиден. След това… — Той сви рамене, като че ли да каже, че вратата ще е затворена.
— Колко вземаш? — попита тя.
Той отново равнодушно я погледна.
— С мен не можеш да се пазариш като с момчето.
— Добре.
— Хиляда и петстотин, половината предварително.
— Една четвърт, а останалото след като ме прехвърлиш оттатък.
Контрерас леко изкриви устни.
— Прав си момче, тя е някаква кучка.
Сорая не се обиди. Знаеше, че беше казано като комплимент. Тези хора говореха така, тя нямаше да ги промени, нито смяташе да се опитва.
Контрерас сви рамене и се накани да стане.
— Казах ти.
— Виж какво — рече Сорая, — ще се съглася с условията ти, ако хвърлиш едно око на тази снимка.
Контрерас продължително я изгледа, а после се отпусна в стола. Протегна ръка, също както беше направил Алваро Обрегон. Момчето се учеше бързо.
Сорая се порови из снимките в мобилния си телефон, докато намери тази на Аркадин. Подаде джиесема на мъжа.
— Виждал ли си го? Може да си го прехвърлил на юг преди около девет или десет дни. — Това беше предположението й след разказа на Алваро Обрегон за изоставения в пустинята шевролет. Аркадин беше намерил начин да влезе в Мексико, като заобиколи граничния контрол.
Контрерас не погледна снимката. Безцветните му очи продължаваха да гледат нея.
— Аз не се пазаря — повтори той. — За услуга ли ме молиш?
Сорая се поколеба за момент, а после кимна.
— Предполагам.
— Не правя услуги. — Той погледна снимката. — Сега таксата ми е две хиляди.
Сорая се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.
— Сега пък се опитваш да се възползваш.
— Решавай — рече Контрерас. — След минута ще станат дори три хиляди.
Сорая въздъхна.
— Добре, добре.
— Покажи ми цвета.
Имаше предвид да види всичките пари, за да е сигурен, че тя ще бъде в състояние да му плати. Когато Сорая разгърна пачката банкноти от по сто долара, той остана доволен и кимна.
— Прехвърлих го преди десет дни.
— Каза ли къде отива?
Контрерас изсумтя.
— Нищо не каза дори и когато ми подаде парите. Мен това ме устройваше.
Сорая изигра и последната си карта.
— Къде мислиш, че отиваше?
Контрерас вдигна глава, като че ли надушваше нещо във въздуха.
— Сигурен съм, че мъж като него няма да отиде в пустинята. Видях, че ненавижда тази горещина. И съм абсолютно сигурен, че няма намерение да работи в някоя от фабриките на Сонора. Този човек беше бос, сам си беше господар. — Той сведе очи и я погледна. — Като теб.
— Тогава къде би могъл да отиде?
— По крайбрежието, господарке. Сигурен съм в това, както съм сигурен, че стоиш тук пред мен.
Борн беше заспал, когато Криси се обади. Звукът на мобилния му телефон моментално го събуди и той разтри с пръсти очите си.
— Адам!
Напрежението, с което беше казана тази единствена дума, веднага го накара да застане нащрек и той попита:
Читать дальше