Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Пожелавам ти много късмет, момче. — Макдонъл му хвърли поглед, пълен със сарказъм. — Колко рози да изпратя на погребението ти?

— Слушай, Джес, току-що пристигнах със самолета от Вашингтон. Уморен съм, гладен съм, изнервен съм и не съм в настроение да си играя игрички с теб или с когото и да било от оловните войничета на Данзигер. — Той направи крачка встрани, за да заобиколи Макдонъл. — Да не мислиш, че ме е страх от някого от тях или от Данзигер?

Макдонъл вдигна ръце.

— Добре, добре. Разбрах те, момче. — Хвана Маркс за лакътя. — Ще те запозная подробно с всичко, но не тук. За разлика от теб, Данзигер все още ми е шеф. — Той поведе Маркс през вратата в коридора. — Хайде да слезем долу в кръчмата и да пийнем по някоя бира. Като ударя една–две халби, ставам по-куражлия.

„Закланото агне“ беше една от онези лондонски кръчми, създадени да просъществуват с векове. Таванът й беше нисък, вътре цареше полумрак и миришеше силно на ферментирала бира и много застоял цигарен дим, част от който продължаваше да виси във въздуха като пияна мъгла.

Макдонъл избра една маса до облицованата с дървена ламперия стена, поръча им халби от пивото със стайна температура, а за Маркс и чиния наденички с гарнитура картофено пюре. Когато храната пристигна, Маркс ги подуши и стомахът му се обърна. Накара келнера да махне чинията и си поръча две кифли със сирене.

— Това разследване е част от съдебното дело срещу „Блек Ривър“ — каза Макдонъл.

— Мислех, че случаят вече е приключен.

— Така мислеха всички. — Макдонъл пресуши една халба и поръча нова. — Обаче се оказа, че някой много високопоставен е вдигнал мерника на Оливър Лис.

— Лис напусна „Блек Ривър“, преди някое от разхвърчалите се лайна да го изцапа.

Макдонъл вдигна халбата с новата бира.

— Подозренията към него не са отпаднали. Има съмнения, че макар и да се е измъкнал, все още е твърде вероятно той да е сред архитектите на нечистите сделки на „Блек Ривър“. Работата ни е да потвърдим това предположение с безспорни доказателства и тъй като Ноа Перлис беше личният копой на Лис, сега обръщаме жилището му наопаки.

— Все едно да търсите игла в купа сено — рече Маркс.

— Може би. — Макдонъл изгълта бирата си. — Обаче там намерихме снимка на онова момче Диего Херера. Сигурно си чул, че миналата нощ е бил наръган с нож в едно тузарско казино в западен Лондон, което се казва „Веспър Клъб“.

— Не съм чул — рече Маркс. — Това какво ме интересува?

— Много, момче. Човекът, убил Диего Херера, е бил с Джейсън Борн. Напуснали са заедно клуба минути след убийството.

Сорая пътуваше на юг, накъдето интуицията й подсказваше, че се беше насочил Аркадин под фалшивото име Франк Н. Стейн. Здрачът се спускаше плавно като падащ лист, когато спря колата в Ногалес. Все още беше в пределите на Аризона. Непосредствено оттатък границата беше неговият град близнак, Ногалес в мексиканския щат Сонора.

Остави колата на един паркинг и се разходи из прашния централен площад. Намери бистро с маси отвън и си поръча чиния тамалес 15 15 Латиноамериканско ядене, подобно на пирожки. — Бел.прев. и бира „Корона“.

Испанският й беше доста по-добър от нейния френски и немски, което означаваше, че наистина е много добър. А и тук благодарение на тъмната кожа, египетската кръв и орловия й нос лесно можеше да бъде взета за жена от ацтекски произход. Облегна се назад в стола и си позволи кратка почивка, докато наблюдаваше хората, които влизаха и излизаха от площада, всеки зает с делата си. Други пазаруваха или просто се разхождаха, хванати за ръце. Имаше и много стари хора, насядали по пейките, които играеха карти или просто разговаряха. Минаваха коли — повечето стари, очукани и прашни, както и ръждясали камиони, натоварени с какво ли не. Основният поминък в Ногалес беше земеделието и товарите от неговия град близнак непрекъснато преминаваха границата, за да се отправят оттам за останалата част на Съединените щати.

Тъкмо беше приключила с яденето и пиеше втората си бира, когато забеляза един стар черен шевролет, прашен и тромав, да минава покрай нея, но регистрационният му номер беше друг и тя продължи да си пие бирата. Отказа десерт, но си поръча кафе.

Келнерът тъкмо поставяше малката чашка пред нея, когато тя забеляза през рамо друг черен шевролет. Когато келнерът се отдалечи, стана от стола. Номерът на регистрационната табела беше същият като на колата, взета под наем от Аркадин, но шофьорът беше осемнадесетгодишен пънкар. Спря близо до бистрото и излезе от колата. Косата му беше във формата на гребен по средата на главата, а ръцете бяха покрити с татуировки на змии и качулати птици. Сорая разпозна кетцал — свещената птица на ацтеките и маите. Изпи на един дъх кафето си, остави пари на масата и се отправи към пънкаря.